Домашната грижа замества липсващите лекари и аптеки в провинцията

За десетки хиляди самотни възрастни хора и лица с увреждания в обезлюдяващите се български села социалните асистенти и мобилните медицински екипи остават единственият мост към външния свят. В стотици малки населени места достъпът до аптека, личен лекар или дори квартален магазин отдавна е лукс, съобщават от БГНЕС, а програмите за домашна подкрепа се оказват критични за оцеляването на уязвимите групи.

Програмите за „Патронажна грижа“ и надграждащата ги инициатива „Грижа в дома“ се превърнаха в основната мрежа за сигурност. Въпросът обаче остава отворен – доколко държавното и общинското финансиране успяват да покрият реалния дефицит на грижа по региони.

Трите стълба на подкрепата

Програмите за домашна грижа се базират на три основни стълба, съобразени с индивидуалните нужди на потребителите, и се изпълняват от повечето общини в страната. На първо място социалните асистенти помагат за поддържане на хигиената в дома, пазаруване със средства на потребителя, заплащане на битови сметки и съдействие при подаване на документи за социално подпомагане или ТЕЛК.

Вторият стълб обхваща Домашния социален патронаж и програмите от типа „Топъл обяд“, които позволяват на хиляди възрастни хора да получават готова храна всеки делничен ден. Това е критична услуга в села без функциониращи пекарни или магазини.

Третата услуга включва мобилни екипи от медицински сестри, които извършват регулярни посещения за измерване на кръвно налягане и захар, обработка на рани, поставяне на инжекции, контрол над приема на медикаменти и доставка на предписани лекарства. Докато в големите градове тези услуги допълват наличната здравна инфраструктура, в отдалечените планински и гранични райони мобилната медицинска сестра често е единственото медицинско лице, което възрастният човек вижда с месеци.

Финансиране и кадрови дефицит

Осигуряването на мобилните здравно-социални услуги разчита главно на европейските средства по програма „Развитие на човешките ресурси“ в комбинация с общински и държавни бюджети. Общият бюджет на програмите на национално ниво е над 138 милиона евро, като 5,74 милиона евро от тях са за Столичната община. Инициативата обхваща 229 от общо 265 общини в страната, включително и 24-те административни района на столицата.

С тези средства в домашна среда са подкрепени над 44 000 души, като над 1 530 от тях получават постоянна грижа. Столичната община допълнително поема със собствен бюджет специализирани патронажни услуги за уязвими групи.

Въпреки сериозния финансов ресурс разминаването между реалните нужди и капацитета на програмите остава голямо. Основно ограничение е почасовият характер на услугата – масово социалните асистенти посещават потребителите за 1 до 2 часа на ден. За хора с тежка степен на инвалидност или деменция тази подкрепа е крайно недостатъчна. Това принуждава близките им да напускат работа или да търсят дефицитни места в старчески домове.

Вторият сериозен проблем е кадровият дефицит в малките общини. Намирането на медицински сестри и социални асистенти за нископлатен труд в отдалечени села е изключително трудно, а разходите за транспорт бързо изчерпват наличния бюджет. За да не останат само проектно финансиране, експертите настояват патронажната грижа да се превърне в постоянно финансирана държавно-делегирана дейност с гарантиран минимален стандарт за всяко населено място.

Демографският натиск

България навлиза в най-критичната фаза от своя демографски преход според данните на Националния статистически институт и Българската академия на науките. Актуализираните прогнози сочат, че до периода 2030 – 2040 г. процесът на интензивно застаряване ще преструктурира изцяло икономиката и социалните системи на страната. Очаква се общият брой на населението да спадне под 6 милиона до 2040 г., а според по-песимистични анализи на БАН – дори до близо 5 милиона.

При дял от 24 процента в момента, до 2030 – 2040 г. хората над 65-годишна възраст се очаква да достигнат близо 30 процента от цялото население. На всеки 100 души в трудоспособна възраст вече се падат над 61 души в неактивна. До 2040 г. това съотношение се прогнозира да надхвърли 75 неактивни на 100 работещи, а близо 1 200 населени места в страната се очаква да останат напълно обезлюдени или с критичен дефицит на жители.

Този ускорен процес на застаряване поставя под пряк риск пенсионната система, здравеопазването и социалните грижи. В момента на един пенсионер се падат около 1,5 работещи осигурени лица, като прогнозите сочат, че до 2040 г. това съотношение ще достигне критичните 1,2:1. Застаряващото население ще увеличи значително и разходите за лечение на хронични и онкологични заболявания, а нуждата от домове за възрастни хора, дневни центрове и мобилни патронажни услуги ще се удвои.