Статистиката обори теорията за демографско превъоръжаване

Въпреки нарастващото участие на бащите в домакинската работа и отглеждането на децата, раждаемостта в Европа продължава да спада до рекордно ниски нива, съобщават от БГНЕС. Анализът на статистическите данни от държави като Франция и Финландия категорично опровергава популярната икономическа теория, според която по-голямото равенство между половете у дома ще мотивира жените да раждат повече деца и ще доведе до демографски подем.

Демографско превъоръжаване срещу реалността

Идеята за демографско превъоръжаване, лансирана от френския президент Еманюел Макрон, е провокирана от факта, че в повечето държави коефициентът на плодовитост е трайно под равнището, необходимо за естественото възпроизводство. Без компенсация чрез имиграция, населението на тези страни е обречено на постепенно стопяване.

Причините за отказа от родителство са комплексни. Докато някои анализатори винят климатичната криза, новите технологии и социалните мрежи, други акцентират върху чисто икономическите фактори и нарастващите разходи за отглеждане на деца. Носителката на Нобелова награда за икономика Клаудия Голдин обаче предлага различен прочит, виждайки корена на проблема в неравномерното разпределение на неплатения труд у дома. Според нейния анализ в списание „Атлантик“, когато жените поемат основната тежест на домакинството, те вземат икономически рационалното решение да имат по-малко наследници.

Парадоксът на еманципацията

Исторически погледнато, спадът на раждаемостта от седем до две или три деца на жена се разглежда като огромен успех на женската еманципация, отворил пътя към професионално развитие и лична свобода. Хипотезата на Голдин е, че днес може да се наблюдава обратният ефект – пълното равенство би трябвало да стимулира раждаемостта.

„Колкото по-убедително мъжете могат да покажат, че ще бъдат надеждни бащи, толкова повече раждаемостта ще се увеличава с нарастването на самостоятелността на жените“, твърди Голдин в своята теория.

Икономическият модел разделя бащите основно на два типа: такива, които поемат половината от семейните отговорности, и традиционалисти, които оставят цялата тежест върху партньорките си. Според тази логика, разминаването между модерния начин на живот на жените и традиционните очаквания на част от мъжете е основната спирачка пред създаването на голямо семейство.

Статистиката попарва икономическите илюзии

Сухите данни обаче нанасят тежък удар върху тази оптимистична теория. Реалността показва, че участието на мъжете в домакинството безспорно нараства, но това не води до бейби бум – раждаемостта остава в застой или продължава своя исторически спад.

Показателен е примерът на Финландия. Между 2010 и 2021 година разликата във времето, което двата пола отделят за неплатен труд, е стопена наполовина. Този напредък в равенството обаче е съпроводен с драстичен срив в коефициента на плодовитост – от 1,9 на едва 1,3 деца на жена.

Идентична е картината и във Франция. Данните на Обсерваторията за неравенствата сочат, че от 2007 до 2022 година времето за домакинска работа при жените е намаляло с 14 процентни пункта, докато при мъжете се е увеличило с 10 пункта. Въпреки това изравняване на тежестите, през миналата година Франция регистрира около 645 000 раждания, което е най-ниското ниво от далечната 1942 година насам.

Ако теорията работеше на практика, активното бащинство щеше да реши едновременно проблема с претоварените майки и със застаряващите нации. Фактите към момента обаче са безпощадни – мъжете мият повече чинии от всякога, но родилните отделения остават все по-празни.