"Грийнпийс" публикува карта с местата, където риболовът унищожава морското дъно и защитени зони

По случай Деня на Черно море екологичната организация "Грийнпийс" - България представи специален доклад и карта, които показват заплахите за морския басейн от дънното тралене. Този метод за индустриален риболов е забранен в България заради огромните щети, които нанася на екосистемите, но въпреки това се практикува масово, предаде БНР.

Картата разкрива местата в българската акватория на Черно море с най-силен натиск от тралене за периода 2017 до 2024 година. Данните показват кораби с пуснати системи за следене, но проблемът е много по-голям, тъй като корабите, които извършват нелегално тралене, често изключват тези системи.

"Натискът от тралене дори от легалния вид е доста сериозен, особено и в защитените зони. Може би най-силно засегнатата защитена зона е тази около Маслен нос - защитена зона Ропотамо, в която се наблюдават две много осезаеми полета, в които има постоянен натиск от тралене," обясни Мартин Томов, координатор на кампанията "Живо Черно море" към "Грийнпийс".

Научно изследване открива физически следи

Скорошно проучване на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Центъра за подводна археология към БАН открива множество физически следи от дънно тралене по морското дъно.

"Физическото увреждане на дъното води до пряко унищожение на организмите, които обитават повърхността на морското дъно. Минаването на един такъв уред през морското дъно и буквално изораването води до увреждане и загиване на тези морски организми," разясни Димитър Беров от Лабораторията за морска екология към ИБЕИ.

Според експерта проблемът е колко бързо тези организми могат да се възстановят от унищожението. Някои видове успяват по-бързо, други не могат да се възстановят, а трети се възстановяват само след десетилетия.

Мидените банки изчезват

В района пред Маслен нос типичната дълбоководна дънна екосистема са мидените банки на черноморската черна мида. Това са големи площи от морското дъно на дълбочини под 40 метра, които са плътно покрити от колонии от черноморски миди. В миналото те са обхващали хиляди квадратни километри от шелфа на Черно море пред България.

"Дънното тралиране е една от най-разрушителните риболовни практики, които влияят на екосистемите на морското дъно. Те нарушават структурата на седиментите и могат да заровят различни животни. Мидените банки върху седиментите са уникално местообитание и са много уязвими на дънно тралиране - те направо биват изорани," обясни морският биолог Стефания Клайн, също автор на изследването.

Водолаз сравнява траленето с военни действия

Водолазът и бивш военен Красимир Христов от Варна направи шокиращо сравнение на дънното тралене с бойни действия.

"Случва се постоянно, непрестанно, винаги когато морето няма много силна вълна се трали. Всички тралове са дънни и разрушават флората и фауната на Черно море. Това е като танк в Украйна. Каквото остава след танка, това остава и след трала. Танкът не минава всеки ден, а пък траленето става всеки ден и на практика морето от една райска градина стана просто една кална пустиня," заяви Христов.

Според него вреден е дори и позволеният от закона бийм трал. Той представлява шейни, които се плъзгат по дъното на разстояние от три до четири метра една от друга. Между тези шейни има вериги, които се плъзгат по самото дъно и изтъргват всичко - риба, миди, дънна растителност.

Какво показва методологията

Системите за проследяване на траленето показват кога един кораб активно трали посредством скоростта, с която се движи. Когато корабите тралят, особено големите, се движат със скорост между един и три възела. Когато не го правят, се движат доста по-бързо. Другият фактор е начинът, по който се движат самите кораби - на една права линия.

Участъците с най-интензивно тралене обхващат защитени зони - Емине-Иракли, Галата, Комплекс Калиакра и Ропотамо. Данните са обобщени в карти и обхващат периода 2017-2024 година.

Необходими са по-чести изследвания

Димитър Беров подчерта, че е необходим по-систематизиран подход и по-чести изследвания.

"Такива изследвания трябва да се правят всяка година не само на една полоса, опитна площадка, ами във всички зони, които са предмет на опазване, на контрол. Натура зоните в българското Черноморие са създадени именно за да поддържат добро състояние на популациите на тези типични черноморски видове," посочи експертът.

Според Беров обаче това е доста скъпо начинание, изисква постоянно ангажиране на ресурси, хора, екипировка и оборудване. Към момента не се прави, тъй като в България има малко изследователски групи и институти, които имат опита и апаратурата за това, и няма финансиране и интерес да се правят достатъчно често такива изследвания.

Морският биолог Стефания Клайн добави, че добрите практики са дънното тралене да се забранява и ограничава. "В европейските морета тенденцията е да се ограничава тази практика колкото е възможно повече и особено в защитените зони. В нашите също е забранено това, но трябва да се налага да се спазват тези ограничения, ако искаме да си изпълняват функцията на защитени зони," каза тя.