Първите пациенти влизат в клинично изпитване на препарата IB409, разработен в Австралия

Австралийски изследователи започнаха първите клинични изпитвания върху хора на експериментално лекарство за инфаркт и инсулт, извлечено от отровата на смъртоносен паяк. Биотехнологичната компания Infensa Bioscience и Университетът на Куинсланд (UQ) обявиха днес старта на Фаза 1 от проучването, което цели да провери безопасността на препарата IB409.

Лекарството е базирано на молекула, открита в отровата на фуниевидния паяк (funnel-web spider) – един от най-опасните видове на планетата, обитаващ източното крайбрежие на Австралия.

"Вярваме, че Hi1a (молекулата-първоизточник) може да намали увреждането на сърцето и мозъка по време на инфаркти и инсулти, като предотвратява клетъчната смърт, причинена от липсата на кислород", заяви проф. Глен Кинг от Института за молекулярна бионаука към UQ, цитиран в официалното съобщение на университета.

Надежди и реализъм

Въпреки гръмките заглавия за "животоспасяващо лечение", експертите припомнят, че текущият етап е само началото на дълъг процес. Фаза 1 на клиничните изпитвания не тества дали лекарството лекува инфаркт, а единствено дали е безопасно за човешкия организъм и как се понася в различни дози.

Екипът на Infensa е разработил IB409 като "умалена" версия на протеина Hi1a, подходяща за масово производство и употреба. Основната цел на медикамента е да блокира така наречения "сигнал за смърт" в клетките, който се активира при липса на кислород. Ако препаратът премине успешно тестовете за безопасност, ще са нужни още няколко години и мащабни проучвания (Фаза 2 и 3), преди той да стигне до пациентите.

Бизнес и наука

Проектът е пример за тясното преплитане между академичните среди и бизнеса. Професор Марк Смайт, който е сред водещите изследователи, е и главен изпълнителен директор на компанията Infensa Bioscience.

"Ако Фаза 1 и последващите клинични изпитвания на IB409 покажат, че той може безопасно и ефективно да лекува инфаркти, можем да подобрим живота на милиони хора", отбеляза проф. Смайт.

Към момента в световната медицина липсва препарат, който ефективно да предотвратява увреждането на тъканите след настъпването на инфаркт или инсулт. Съществуващите терапии са насочени предимно към отпушване на съдовете и разреждане на кръвта, но не и към директна защита на сърдечния мускул и невроните от кислороден глад.