Преминаването към лятно време стресира опасно целия организъм

Тази неделя, на 29 март, България отново ще премине към лятното часово време, превъртайки стрелките с един час напред. Въпреки че печелим повече светлина вечер, изкуствената промяна на ритъма крие сериозни рискове за здравето и може да доведе до фатални последствия, предупреждават медицински специалисти.

Смяната на часа е ненужен физиологичен стрес за тялото, обяснява пулмологът и специалист по медицина на съня д-р Петър Чипев. "Като цяло влияе зле и затова не е препоръчителна тази промяна", посочва медикът, цитиран от "Труд". Според него пролетното превъртане на часовника може да провокира хипертонични кризи и спазъм на коронарните и мозъчните съдове. "Има по-висок риск от инфаркт и инсулт", предупреждава лекарят.

Шок за циркадния ритъм

Причината за опасните здравни последствия е рязкото нарушаване на биологичния часовник. "Това е рязка промяна в циркадния ритъм, по който се определя кога сме максимално сънливи и кога да се пробудим сутрин", обяснява експертът. Организмът е принуден внезапно да се храни, да се натоварва и да спи в напълно неестествени за него часове, което обърква ендокринната система и метаболизма.
Нуждата от сън варира според възрастта, но възрастните в активна възраст между 18 и 65 години се нуждаят от 7 до 9 часа качествен сън. За да се поддържа организмът здрав, редовният час на лягане – в идеалния случай между 22:00 и 23:00 часа – трябва да се спазва стриктно дори и през почивните дни.

Скритата опасност от безсънието

Когато човек системно не може да заспи, буди се често или става твърде рано повече от три пъти седмично, състоянието се диагностицира като инсомния. "Това е един от най-сложните проблеми в медицината на съня, защото в много случаи инсомнията е вторична, дължи се на друго заболяване", уточнява Петър Чипев. Причините могат да варират от депресия и тревожност до тежки неврологични състояния след прекаран инсулт.

Любопитен факт е, че дори сънуването на кошмари не е непременно лош физиологичен знак, стига да не нарушава трайно спокойствието и да не предизвиква сърцебиене. Сънищата обикновено се появяват в така наречената РЕМ фаза, която е ясен индикатор, че мозъкът е достигнал необходимата дълбочина на съня.

Сънната апнея спира дишането

Едно от най-честите и сериозни дихателни нарушения е сънната апнея, която се характеризира с прекъсване на дишането докато спим. Хъркането е почти задължителен, но не единствен симптом за проблема. "Когато има такова прекъсване, то води до едни кратки пробуждания на мозъка, които наричаме микросъбуждания и които накъсват съня", посочва специалистът.

Хроничното недоспиване и опасните спадове на кислород в кръвта нощем могат да имат критични дългосрочни последици за сърдечно-съдовата система. "В дългосрочен план обаче тя крие много рискове и води до проблеми, които са фатални. Например – атеросклероза, инфаркт, инсулт, хипертонични кризи, лош контрол на захарен диабет, затлъстяване", допълва Петър Чипев. Състоянието е хронично и често изисква редуциране на наднорменото тегло, както и доживотно използване на специализирани апарати за поддържане на дихателните пътища отворени по време на сън.