Тази власт просто ни побърква. Тя сутринта говори едно, на обяд – друго, противоположно на това сутринта, вечерта – трето, едновременно противоположно както на това сутринта, така и на онова на обяд.

Няма нищо странно. Такъв е стилът на едноличния собственик на тази власт.

Няма смисъл да се обсъжда същността на мерките. Далеч по-важното е абсолютната непоследователност при въвеждането и отменянето на тези мерки, абсурдната липса на логика какво и кога се прави.

Крайно време е вече да се разбере. Тази власт няма нито визия, нито стратегия, нито план, нито програма. Тя е първосигнална, реактивна, имитационна, симулативна.

Когато една власт е такава, и нейното излъчване е точно такова – волунтаризъм, своеволие, произволни решения и самопротиворечене.

Сякаш група възторжени дилетанти си правят експеримент с българското общество.

Някъде бях чел нещо от рода на това, че едноличната власт прави хората, над които тя властва, деца. Крайно време е вече да излезем от толкова дълго продължаващия пубертет. Безкрайно време над нас просто издевателстват.

С нас си играят. С нас си правят каквото поискат. И трагедията е, че те не знаят какво искат. Всъщност те искат само едно – да са на власт, да имат властта, да притежават властта, да използват властта, да правят каквото си искат с нея.

И го правят по възможно най-лошия начин. За наша сметка. И за наша беда.

Николай Слатински