Политикът използва метафори, за да опише порочните модели на управление в страната

Политикът Искрен Веселинов публикува в социалните мрежи остра политическа сатира, озаглавена "Приказка за Шишко Мършоед". В текста си той критикува механизмите за издигане във властта, кражбата на чужди идеи и обкръжението от послушници, които характеризират съвременната българска политическа реалност.

Макар в текста да не се споменават конкретни реални имена, описанието на главния герой и неговото позициониране в "най-големия кабинет" на "Зданието" служат като прозрачна метафора за разпределението на силите и влиянието в държавата.

Анатомия на политическия възход

В своя текст Веселинов описва главния герой като фигура, която се изкачва по етажите на властта не чрез собствени качества, а благодарение на "бутачи и теглячи". Според автора, този възход е съпроводен с присвояване на чужди идеи от други ловци, както и с целенасочени интриги, които имат за цел да държат поддръжниците постоянно скарани помежду им.

Политикът обръща специално внимание на системата от зависимости, при която "бутаха всички, папкаха малцина", наричайки приближените до властта с определението "лапачи".

Изолацията на върха и разпадът на системата

Сатирата проследява трансформацията на властника, след като достигне върха и се откъсне напълно от реалността. Веселинов акцентира върху илюзията за собствено величие и постепенното изчезване на първоначалните поддръжници. Текстът описва параноята и празното пространство около лидера, където останалите малцина приближени се борят за "оглозгани кокалчета".

Чрез формата на приказка, авторът прави безпощаден разрез на моралния упадък в институциите, предупреждавайки обществото, че зад фасадата на властта не се крие свежа идея, а "смрадта на разложение".