Ако някога се озовете в източноанглийското крайморско градче Маргейт, внимавайте в какъв момент ще се озовете пред една точно определена сграда, която може много сериозно да ви разсее от пътя ви. Сюреалистичната ѝ фасада, проектирана от лондонския дизайнер Алекс Чинек (Alex Chinneck) има едно особено свойство, което в продължение на година спира всички минувачи, а дори и докарва тълпи от туристи в малкия град – тя се топи.

Вероятно едно от първите неща, които човек би си помислил при вида на сградата е, че да, архитектът не е успял да скрепи добре предната ѝ стена. Къщата е като всяка друга на улицата, но тухлената ѝ фасадата се свлича надолу, оголвайки последния етаж.

Разбира се, не става въпрос за некадърен архитект, а за артистично начинание. Алекс Чинек премахва фасадата на изоставена четириетажна сграда, за да я „издигне“ наново. Но не напълно – тухлената стена се свлича право към минувача, вратата вече е в хоризонтално положение и неизползваема, а на последния етаж пердетата са още закачени за прозорците. Намираме се пред един замръзнал във времето миг на разпадане.

Що се отнася до техническата и финансовата страна на това арт начинание, дизайнерът успява да убеди дузина фирми да го спонсорират с материали. А изпълнението на проекта със сигурност не е от лесните. Тухлите например са изрязани в съответната форма и залепени една до друга върху предварително оформени и извити стоманени листове. Стъклата по изкривените прозорци също са изработени по поръчка. Тази идея отнема на собственика си близо година подготовка.

Ефектът определено е постигнат – сградата нарочно е замислена така, че да е незабележима от двата края на улицата, но пък учудването на посетителя да е двойно, когато наближи. А инсталацията носи име също толкова изненадващо и нестандартно – „От коленете на носа до корема на пръстите на краката ми“