А какво по-точно имитира имитиращият продукт?

„Асоциацията на потребителите разкри - 70 на сто от фирмите правят фалшиво сирене!...“ Някой сеща ли се откога е това заглавие? Само не бързайте да кажете, че е от вчера. Не е! Този стряскащ факт е огласен на 5 март, но не 5 март 2016, а 5 март 2009 година, пише Христо Карастоянов във вестник Труд.

А това откога е:

„Правителството въвежда нови стандарти за млякото и млечните продукти. Идеята на държавата е да ограничи използването на сухо и концентрирано мляко и така да върне истинските млечни продукти в хладилниците ни. Забранява се и използването на желатин и на някои оцветители и овкусители. Допустимото сухо мляко в продуктите ще бъде най-много 20 на сто от използваното сурово мляко.

В интерес на потребителите всички продукти, които не отговарят на тези изисквания, ще трябва да носят етикета „имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“ и да се продават на отделен щанд.

Наредбата може да влезе в сила още следващата седмица.“

Това, значи, е от 18 април 2012 година...

Така малко по малко стигаме и до наши дни: „Половината от сиренето и кашкавала са фалшиви!“ „Половината от сиренето и кашкавала на пазара у нас са имитации. Това каза пред „Труд“ председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. По думите му потребителят може да е сигурен, че няма истинско сирене по 3-4 лева и кашкавал по 5-6 лева за килограм.“

Все едно, че изобщо не са минали седем години. Или може би са минали, но само колкото да превърнат една гадост в нещо нормално. Един вид „Като си пееш, Пенке ле...“ - като партията на Пенка се изпълнява от държавата с нейните наредби, дето никой вече не им обръща сериозно внимание.

(Ама и наредбите си ги бива, де! Имитиращ продукт, който съдържал не знам си какво си... В случая „имитиращ продукт“ очевидно е превод на думата „менте“. Менте, ама законно, един вид! Само трябвало да се слага в отделен щанд, че да не го бърка купувачът... Наистина ли някой си е вярвал, когато е съчинявала въпросната наредба, че това ще се случи?)

Казват ни: „Българинът масово купува сирене и кашкавал от палмово или друг вид растително масло.“ Значи ли това, че вместо мандри вече имаме палмови горички? Или нивичка със соя.

Впрочем и това не е от днес, дори не е и от вчера. Спомням си как някъде през седемдесетте в „Стършел“ имаше карикатура, на която един човек беше разперил ръце пред някакво ширнало се пред него поле и текстът отдолу гласеше: „Ех, соя, соя! Кеф ти пържола, кеф ти шоколад!...“ Чак за пържола не знам, но салами - да, имаше. Ама си пишеше честно: „Соев продукт“. А не неясното „имитиращ“. Защото какво точно имитира този имитиращ продукт? Във всеки случай не и сирене. А ако все пак някой се опитва да имитира именно сирене или кашкавал, да знае, че е много лош имитатор. (Христо Минчев-Пилето къде-къде по-добре имитираше чуруликането на птички и стърженето на трион.)

Интересно, наистина, колко лесно приехме фалшификатите за нещо нормално. И не става дума за китайски „Ролекс“ за три лева, а за онова, което ядем. И което пием, разбира се. Четем заглавие: „Яденето на бройлери увеличава бюста на девойките“ - и какво? Нищо, какво. „Черният хляб не е черен, боядисан е с боя“ - майната му, все е хляб. „Боядисани портокали стреснаха софиянци“ - е, та? И любимото ми: „Оцелелите от Якоруда: Ракията беше като еликсир!“ (Впрочем с продуктите, имитиращи ичкия, свикнахме най-бързо и дори ги възпяхме във вицове. Като оня, дето циганинът рекъл възхитено: „Докторе, я какво хубаво ми излекува жената! Кажи каква марка уиски пиеш, да пратя лапето да слезе в мазата да ти налее четири-пет шишета от него!“)

Обаче онази наредба от пролетта на 2012 година очевидно е отворила кацата на Пандора. И е узаконила всичко! Много ли ще се изненадаме, ако утре видим етикет „Свински врат без кост: имитиращ продукт без месо и без кост”? Алчността не знае граници, така че...

Някой лъже юнашки

Живеем в страната на чудесата. Как иначе да си обясни човек странното природно явление, че уж млекопреработвателните предприятия са 240, а производителите на имитиращи продукти са само десет - пък в същото време цели 60 на сто от сиренето (с извинение!) в магазините било „имитиращ продукт, съдържащ в състава си мляко“. Това е или някакъв стъписващ математически парадокс, или просто някой лъже юнашки.