В следващите години около една четвърт от млякото за родните сирена ще бъде от внос.

Това прогнозират от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), пише Монитор.

Според председателя на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров причината за вноса е недостигът на суровината в страната. „Винаги една голяма част от млякото у нас е било вносно“, припомни той.

Според него обаче главното е, че мандрите за производство на продуктите си  търсят мляко, отговарящо на евростандартите за хигиенните показатели. „Третата причина вероятно е в цената“, смята още браншовикът. „Често излишъци от фермерите в големите страни от ЕС идват у нас по-евтино. Там договорите между фермерите и преработвателните фирми са на фиксирани цени и когато стопанинът произведе повече той търси бързо пазар и го намира в България“, обясни Зоров. По думите основният внос на мляко идва от Германия, Унгария, Полша и по-малко от Словакия.

Според Иван Грънчаров, от УС на асоциацията млякото доставяно от други страни от ЕС не оказва голяма влияние на пазара в България, защото то не може да се влага в продукти по БДС. „То е по-скъпо, но е много по-качествено и има сигурност на заявките, които се изпълняват бързо и в исканото количество“, обяснява той. Според него хидрогенираната палмова мазнина е основният проблем и на мандрите, и на потребителите в България. „Млекопреработвателите до 5 години ще бъдат убити от палмата. Става все по-зле. Отчетите, че е намаляло производството на имитиращи продукти не са верни, защото се отчитат само легалните продукти. Вече над 60% от млечните продукти са имитация“, смята Грънчаров и прогнозира, че това ще удари и туристическия бизнес. Мандраджията призова за пълна забрана на хидрогенираните растителни мазнини в хранителната промишленост.

В доклада на CAPA се прогнозира количествата използвани растителните хидрогенирани мазнини (основно палмова) при производството на сирена в България да се запази на нива около 10-11 хил. т поради съществуващото търсене за продукти в ниския ценови клас.

През тази година според авторите на анализа броят на млечните крави може леко да се покачи до 255 хил. животни, след като през 2017 г. се отчете 7% намаление. Наблюдаваното задържане в броя на млечните животни в последните години се дължи основно на увеличената подкрепа, но не стимулира продуктивността, което води до ниска ефективност и оттам до по-ниска конкурентоспособност.