Опасно затопляне на Средиземно и Адриатическо море
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Морски горещи вълни обхванаха огромни площи
Екстремни морски горещи вълни обхванаха 98% от Средиземно море през първата половина на 2026 година, като басейнът отчете рекордно ранно затопляне, съобщават от Actualno.com. Данните, разпространени от хърватската медия „Индекс“, показват, че Средиземно море е подобрило историческия си юнски рекорд, достигайки средна температура от 24,3°C. Океанографи предупреждават, че Адриатическо море също се нагрява с невиждани досега темпове, което застрашава деликатните морски екосистеми и предвещава трайни промени в климатичния профил на региона.
Климатичният скок и Адриатическо море
Преди около петдесет години най-високите температури на водата в Адриатическо море са били отчитани обикновено в разгара на лятото през август и са варирали около 25°C. През последните десетилетия летните максимуми постепенно са се повишили, достигайки средни стойности от 27°C. През настоящата година обаче тези екстремни температури, а на места и още по-високи, бяха регистрирани необичайно рано – още в средата на юни.
Хърватският океанограф Мирко Орлич коментира, че настоящото явление е ясен сигнал за климатичното бъдеще на региона. „Бих казал, че това наистина е индикация за това какво ще се случва в бъдеще – може би не всяка година, но все по-често“, посочва ученият.
Факторите зад ранното затопляне
Ранното нагряване на Адриатическо море е резултат от комбинация от два основни фактора – дълготрайните атмосферни горещи вълни и дългосрочното затопляне на Средиземноморския басейн. По време на стабилни антициклони вятърът е изключително слаб, което се оказва критично за охлаждането на водната повърхност.
При нормални климатични условия морето отдава топлина към атмосферата чрез процеса на изпарение, както и чрез смесването на повърхностните води с по-дълбоките и студени слоеве. „Изпаряването и смесването са силно зависими от вятъра, а вятърът обикновено е слаб по време на горещи вълни и свързаните с тях антициклонални ситуации“, обяснява Орлич.
Тенденцията се утежнява и от факта, че Средиземно и Адриатическо море се затоплят два пъти по-бързо в сравнение със световните океани. По поради тази причина съвременните горещи вълни не започват от базовите нива от миналото, а от вече силно загрети води. „В Средиземно море и Адриатическо море се наблюдава тенденция на затопляне, която е два пъти по-голяма от тенденцията в световните океани, и такива повишени температури се добавят към процесите, свързани с топлинните вълни. Това води до появата на изключително високи температури“, допълва хърватският експерт.
Какво представлява морската гореща вълна
В океанографията понятието „морска гореща вълна“ не се определя чрез фиксирана универсална температура като 28°C или 30°C. Критериите са локални и сезонни. „Счита се, че в морето е настъпила гореща вълна, ако наблюдаваната температура е в рамките на 10% от най-високите температури на определено място и в определена част от годината“, разяснява Орлич. Това означава, че една и съща температура има коренно различно значение през юни и август, както и в северните спрямо южните части на басейна.
Бързото повишаване на температурите вече оказва сериозно влияние върху живия свят в Средиземно и Адриатическо море. Морските биолози сигнализират за масова смърт на местни организми и зачестяваща поява на инвазивни тропически видове риби, които изместват местната фауна. Според Орлич е напълно ясно, че екосистемата вече е дълбоко променена от температурните аномалии. „От досегашните наблюдения на масовата смърт на организми и появата на тропически видове риби в Средиземно море и Адриатическо море може да се заключи, че наблюдаваните досега температурни промени вече са повлияли значително на екосистемата на тези басейни“, подчертава в заключение ученият.





















