Вървя си аз по тротоара, отивайки към задълженията, които трябва да свърша и поглеждам към прецизно изчистения път.

Да си призная, трудно ми беше да се ориентирам къде точно се намирам и дали всъщност гледам към пътя, защото се оказах изправена и взираща се в огромна камара сняг, стоварена на една от редиците на светофар, в която би трябвало да можеш да се престроиш.

Аз като пешеходец, мога да се оплача от тротоарите, които са в отчайващо положение, но понеже знам, че някой ще отправи забележките си от рода на: ''Да беше се научила да управляваш превозно средство, нямаше да вървиш пеша.'' С цялото уважение на една ученичка, която може би дори няма право на мнение, ще рискувам да се изкажа. Нямам години, с които да изкарам сертификат за управляването на превозно средство, но гледайки камарите сняг, цопнати по средата на пътя, нямам и желание за каквито и да е усилия, положени от моя страна. Щом да караш кола е престиж, вече не толкова труднодостъпен, нека поне ни бъдат предоставени условия за него.