Тотален дефицит на лекари има вече във всички специалности. Предупреждението е на Българския лекарски съюз пред в. „Монитор” вчера. Цели области са останали без медици от възлови направления.  Докато в университетските и областните болници все още се намират специалисти, в общинските вече дори хирурзите са кът. Затова на много места там скалпела въртят пенсионирани лекари, установи репортерска проверка. В цяла Североизточна България липсват ревматолози. От Русенска до Добричка област няма нито един такъв специалист.

Общо 109 са тези доктори за цяла България, половината от тях са в предпенсионна възраст. При 252 родилни отделения и болници в страната неонатолози има само в пет града. Това са София, Пловдив, Стара Загора, Плевен и Варна, където са университетските болници. Общият им брой е 42. Заради дефицитът им здравният министър намали нивата на компетентност на десет болници преди два месеца, тъй като те не разполагат с такива специалисти.

Родилните отделения в тях вече получават по-малко пари от здравната каса. На път сме да останем и без детски хирурзи. За цяла България те са общо 28, като десет от тях са в София, а останалите във Варна, Пловдив и Плевен, където има университетски болници. Цяла Смолянска област, където населението е застаряващо, а селищата отдалечени едно от друго и без добри пътища между тях ендокринолозите са само двама. 171 са общо те в страната, но също са концентрирани в големите градове.

Повечето от лекарите в Смолянската болница „Д-р Братан Шукеров”са в пенсионна и предпенсионна възраст, защото младите лекари се броят на пръсти.Без по-възрастните колеги не бихме могли да покрием изискванията и да работим по договор със здравната каса, каза нейният директор д-р Марин Даракчиев.

Не сме върнали млад медик, ако иска да постъпи при нас, но почти няма кандидати, допълни той. Родопите и Североизточна България са най-уязвимите региони, в които няма болница, напълно окомплектована с всички необходими специалисти. В общинските болници трагедията е още по-голяма, тъй като там се налага  един хирург да си делят три лечебници в три населени места, коментира председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев.

Многопрофилните болници изпитват огромни затруднения с младите лекари, които искат да специализират при тях. По смисъла на новата наредба, уреждаща този въпрос, те трябва да им плащат месечно възнаграждение не по-малко от три минимални работни заплати, което прави общо 1140 лв., като отделно се задължават да им внасят здравни и пенсионни осигуровки. Болниците обаче, нямат бюджет за тези разходи, обясни едната част от проблема д-р Грозев.

Другата, по думите му е, че лекарите – обучители, които са заварено положение взимат по-малко, между 800 и 900 лева, от новопостъпилите да учат специалност. По тази причина много от тях не се съгласяват да учат младите.По думите на д-р Грозев, проблемът може да бъде разрешен само, ако се въведе адекватно заплащане на лекарите, близко до това в останалите страни от Европейския съюз.

Онкоболни пътуват по 100 км за химиотерапия

Онкоболни от Пазарджишко пътуват по  40-100 км между Пловдив и София за химио и лъчетерапия. Причината е, че областния град няма онколози, нито филиал на онкодиспансер, където да се предлага специализирана помощ за пациенти с рак, установи репортерска проверка на „Монитор”. В две от частните болници в

Пазарджик един път в седмицата специалисти-онколози по гинекология имат приемни часове, но за да се вредиш за преглед трябва да чакаш поне месец. Когато обаче диагнозата бъде поставена на пациента, най-близката специализирана болница за лечение е в Пловдив, на 35 км.  Онкодиспансерът в града под тепетата обаче, обслужва болни хора от цяла Южна България и записването за процедури също е доста сложно.

Живеещите в Пазарджишка област, които се нуждаят от химио и лъчетерапия, все пак имат надежда, че до половин година в Панагюрище ще бъде построен модерен онкокомплекс, който да поеме хората с рак от региона. Модерният проект ще струва 20 млн.лв.

След 5 години няма кой да ни слага упойките за операция

 Няма да има кой да ни слага упойките преди операция след пет години, ако не се увеличат заплащанията на тези специалисти и им се предостави нова и модерна техника. Това прогнозираха от Научното дружеството по анестезиология и реанимация. Средно по 1,6 анестезиолози се падат на една болница у нас при норматив за страните от Европейския съюз за работа в една хирургична зала да има поне двама. Евростандартът изисква на 10 000 души най-малко 40 такива лекари.

Това означава, че страната ни се нуждае от 29 200. По данни на Българския лекарски съюз анестезиолозите в страната, които все още практикуват професията, са между 700 и 800. Близо други 500 работят във фармацевтични фирми или са сменили професията заради по-високо заплащане. Най-много от все още практикуващите са в София, Пловдив и Варна, където са и най-големите университетски болници.

Същевременно лечебните заведения у нас са 462. Обичайна практика е общинските болници са имат анестезиолог на половин щат или на граждански договор, и да чакат той да си свърши работата другаде, за да дойде за операция.Дефицитът на тези медици засяга вече не само малките болници, той се чувства и в университетските, и в областните

.Специалността анестезиология и реанимация в България е на изчезване, защото  работата е изключително тежка и отговорна, а заплатата между 800 и 1100 лева и то в големите болници. В малките възнаграждението им не надхвърля 700-750 лева, подчертаха от дружеството. Средно по 4 000 евро взимат те месечно в развитите страни.

Москов: Много болници, лошо здраве

Ние сме с най-много болници в цяла Европа, дори сме четвърти или пети по излишни лечебни заведения в света, но здравето ни е лошо. Това заяви здравният министър д-р Петър Москов по време на посещение във Варна вчера. Той обяви, че правителството ще увеличава занапред парите на спешните отделения в големите лечебни заведения.

До десет дни те трябва да решат дали да се намалят цените на клиничните пътеки или някои от тях да бъдат изнесени в извънболничната помощ, за да се спестят средства.Министър Москов заяви, че общините трябва да поемат отговорност за своите болници, а не да разчитат за това на държавата. Той изрази надежда, че до края на юли парламентът ще гласува промените в Закона за лечебните заведения.

По думите му темата за приватизацията и привличането на частни капитали в болниците все още среща противоречиви мнения и има нужда от още дискусии. Според него обаче не е изключено въпросът отново да бъде поставен на дневен ред още в края на тази година. Обмисля се и възможността медицинските сестри да бъдат задължавани да практикуват няколко години първо в родината си и едва след това да имат право да работят в чужбина.

Юристи правят в момента правен анализ, доколко това не е в разрез с нормативната уредба у нас и в Европейския съюз. По време на посещението си във варненската болница “Св. Анна” вчера той обеща здравното министерство да й отпусне 200 000 лв. за закупуване на апаратура за спешното й отделение.