Днес внезапно си отиде Весела Тотева.

Трудно ми е да кажа каквото и да е било в такъв момент, защото Весела беше мой приятел. Приятел – това е думата, с която ще я помня. Но не заради мен. А защото тя протягаше своята приятелска ръка на десетки непознати, попаднали в капана на наркотиците.

Весела говореше открито и освободено за този дявол, който представляват наркотиците и със сърцето си прие за мисия да вдъхва вяра и надежда у наркозависимите, да им дава любов. Любов, от която те толкова много се нуждаят. 

„Всеки изгрев, всеки ден, всяко слънце пазя в мен - искаш ли да ти ги подаря?“ - сякаш точно това им казваше Весела.

Затова Весела болезнено много ще липсва не само на близките си, а и на Отхвърлените. 

Светъл път, приятелко.

Слави Трифонов