Над 80 процента от преподавателите у нас работят под силен ежедневен стрес

Над 80% от българските преподаватели работят под силен ежедневен стрес, а половината от тях вече страдат от хронични заболявания вследствие на натрупаното напрежение. Тревожните данни бяха изнесени от Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" на база актуални проучвания в системата, съобщава БНР. Според експертите липсата на официално признаване на синдрома на професионално прегаряне (бърнаут) у нас и ежедневната агресия в класните стаи водят до масово изхабяване на кадрите, което налага спешни мерки на национално ниво.

Агресията и бумащината като основни фактори

Поведението на учениците и огромната административна тежест са водещите причини за високото напрежение сред педагозите. Точната статистика показва, че 86% от учителите посочват неспазването на правилата и агресията като основен стресогенен фактор. Към тях се добавят неучителските дейности, конфликтите с родителите (74,3%), честите промени в образователната система (67,7%) и липсата на мотивация у децата.

"Нивото на нездравословния стрес сред българските учители е по-високо от средното за Европа. Ако не се погрижим за тяхното физическо и психическо здраве, няма как да мислим за качествено образование", заяви председателят на Синдикат "Образование" Юлиан Петров.

Синдикалистът предупреди, че проблемът с напрежението не подминава и учениците, като 85% от тях също са подложени на сериозен натиск в училище.

Бърнаутът остава неразпозната диагноза у нас

Синдромът на професионалното прегаряне засяга около 5% от педагозите всяка година, което сериозно застрашава устойчивостта на цялата система в дългосрочен план. Въпреки че в редица европейски държави състоянието се признава официално, в България то все още няма статут на медицинска диагноза.

"Това е заболяване, което в Европа се признава, но в България все още няма официална диагноза. Въпреки това учителите и лекарите отдавна са в рисковите групи", подчерта Юлиан Петров и настоя за въвеждане на адекватна национална политика за грижа.

Синдикатите предлагат конкретни стъпки, сред които намаляване на седмичната натовареност за по-възрастните преподаватели, осигуряване на периоди за квалификация и активно включване на психолози. Петров е категоричен, че компенсаторните механизми трябва да се въведат така, че да не ощетяват финансово специалистите.

Превенция вместо лекуване на последствията

Според директора на 38-о основно училище "Васил Априлов" в София Величка Таседжикова стресът е напълно неизбежна част от професията, защото работата изисква постоянна комуникация с деца, родители и институции. Тя посочи, че най-голямото напрежение идва от свръхочакванията на обществото към образователните кадри.

"От учителя се очаква да компенсира всичко, което не е направило семейството или обществото – и то на най-високо ниво", коментира Величка Таседжикова.

Директорът призова за провеждане на дълбоко и задълбочено изследване, което да стъпи на надеждни емпирични данни за нивата на стрес и причините за него. И двамата експерти са единодушни, че фокусът трябва да падне върху превенцията и намаляването на емоционалното натоварване много преди да се стигне до критичната точка на прегарянето.