Според председателя на Фискалния съвет, без спешни реформи дефицитът ще се задълбочи

Фискалните предизвикателства пред България, наближаващият Бюджет 2026 година и продължаващите дебати около влизането в еврозоната са основните теми, които ще доминират новия политически сезон. Това заяви в интервю за БГНЕС Симеон Дянков – председател на Фискалния съвет и бивш министър на финансите.

В разговора с главния редактор Георги Пашкулев, Дянков открои три основни въпроса: спекулацията около въвеждането на еврото, растящия бюджетен дефицит през 2025 година и предстоящите предизвикателства при съставянето на бюджета за 2026 година.

„Основната тема не е спекулата, а пълзящата инфлация, породена от увеличени административни разходи в министерства като тези на вътрешните работи и отбраната,“ посочи Дянков. Той добави, че административните разходи през 2025 година ще достигнат 46% от бюджета, докато обичайните нива са около 36-37%.

Според него въпросът за дефицита ще излезе на преден план още през септември. Докато предходни години бюджетът до август е бил на излишък, през 2025 година вече през юни е регистриран сериозен дефицит.

„Това прави въпроса с фискалната устойчивост още по-належащ. Очаквам анализаторите и опозицията да поставят темата остро,“ подчерта Дянков. По негови думи, широката управляваща коалиция трудно може да постигне съкращения на разходите в кратък срок.

В опит да бъдат намерени допълнителни приходи, Дянков прогнозира, че ще се наложи увеличаване на определени данъци. Най-реалистичен според него е вариантът за увеличение на данъка върху добавената стойност от 20% на 22%.

„ДДС е най-лесният за събиране данък – идва от потреблението, а не от производството. При него събираемостта е над 90% и той е по-малко изкривяващ от социалните осигуровки,“ аргументира се Дянков.

Той изрази скептицизъм, че управляващата коалиция ще приеме това решение, тъй като то е непопулярно. В тази връзка предложи преглед на местните данъци и такси, които не са актуализирани от години – данък при покупка на имущество, данък върху притежаваното имущество и актуализация на данъчната оценка на имотите.

Фискалният съвет е изчислил, че промени в тези области биха донесли до 3 милиарда лева допълнителни приходи, което е около 1% от брутния вътрешен продукт.

Симеон Дянков предложи и временен данък свръхпечалба, насочен към секторите, които извличат най-голяма полза от въвеждането на еврото – конкретно банковия сектор. Според негов анализ, 14 от 27 страни от Европейския съюз вече прилагат подобен данък, включително Франция, Германия, Испания и Италия.

Като основна стратегическа цел за Бюджет 2026, Дянков очерта рязкото увеличаване на публичните инвестиции в инфраструктура.

„Говорим не само за автомагистрали като „Хемус“ или Русе – Велико Търново, а цялостно подобряване на общинската и държавната инфраструктура. Липсата на инвестиции се отразява пряко върху човешкия живот и икономиката,“ заяви той.

Той отбеляза, че в последните години голяма част от заложените средства за инфраструктура така и не се усвояват. За 2024 година, например, над две трети от предвидените разходи не са реализирани.

Относно еврозоната, Дянков бе категоричен, че влизането ѝ през януари 2026 година е дългоочакван успех за България. Той отхвърли обвиненията, че еврото е причина за високата инфлация, като посочи, че тя е резултат от фискалната политика, а не от валутната промяна.

„България е подготвена за еврозоната от години. Добре е, че успяхме – макар и със закъснение,“ заключи той.

Въпреки предизвикателствата, според Дянков страната ни стои стабилно на икономическата карта на Балканите и е избегнала редица кризи, които засегнаха съседните държави.