Експерт обяснява мащаба на афтършоковете и връзката с България

Над 950 вторични труса са били регистрирани след земетресението с магнитуд 6.1, което разтърси провинция Балъкесир в Турция на 10 август. Това съобщава българският експерт-сеизмолог Румяна Главчева, дописен член на БАН и дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичния институт към БАН.

Епицентърът на труса се намира в близост до градчетата Бигадич с около 15 хиляди жители и Съндъргъ с 11 хиляди жители. Земетресението е с плитък фокус - началната точка на разкъсване е на дълбочина от около 8 километра под земната повърхност.

"По всяка вероятност, сътресенията в градовете Бигадич и Съндъргъ са били с интензивност до VII-VIII степен", обяснява Румяна Главчева.

Мащабна афтършокова активност

Вторичните трусове са с магнитуд в интервала 1.2-4.6, като максималният афтършок с магнитуд 4.6 се случи само 8 минути след основното земетресение. Земетресенията с магнитуд 3 и по-голям са около 200, което представлява малко над 20% от всички регистрирани.

Сеизмологът подчертава, че силните вторични трусове усетени в епицентралния район могат да се почувстват и на по-голямо разстояние. Земетръсните осцилации в епицентралния район са съборили някои изоставени и неподдържани сгради, както и два минарета на джамии.

Усещане в цяла България

Главното земетресение е било усетено по българското черноморско крайбрежие с интензивност II-III степен в Приморско, Бургас и Несебър, II степен максимум във Варна. Във вътрешността на страната трусът е усетен с интензивност III-IV степен в Кърджали, III степен в Хасково, II степен в Пловдив и Пазарджик.

По-слабо, само в единични случаи по високи етажи, земетресението е било усетено до 560 километра от епицентъра в Горна Оряховица, Петрич, Благоевград, Русе и София. Експертът отбелязва "невероятната чувствителност на двама жители на Газиантеп, Източна Турция - на около 850 километра от земетръсния източник".

Геоложки контекст

Земетръсният регион се намира в област на вътреконтинентални разкъсвания, основно ориентирани североизток-югозапад и северозапад-югоизток. Те се дължат на деформации, причинени от взаимодействие между трите плочи: Евразийска, Арабска и Африканска.

Това взаимодействие резултира в сложна обстановка на подпъхване, междуконтинентален сблъсък, разбягване на земни маси и разтягане на земната обвивка.

Историческо сравнение

За доинструменталния период преди 1900 година в региона са известни две земетресения с максимална интензивност от осма степен. Епицентрите им са локализирани на 30-40 километра северно от новия епицентър.

През инструменталната епоха два случая са съизмерими по сила с новата проява. На 28 октомври 1942 година на близо 30 километра запад-югозападно е фиксиран епицентърът на земетресение с магнитуд 6.0. А на 25 март 1969 година земетресение с магнитуд 6.1 се осъществи на същото разстояние, но в източна посока.

Освен България, трусът е усетен и в съседните Гърция, Румъния и Северна Македония, потвърждавайки значителния мащаб на сеизмичното събитие.