Красимир Вълчев призна за грешки с изпитите и тежките програми

Министърът на образованието в оставка Красимир Вълчев откри високотехнологичен STEM център в пловдивското село Труд, използвайки повода да лансира идеи за промени, които обаче няма правомощията да изпълни. В своеобразен отчет на изпроводяк, Вълчев призна за системни грешки в учебните програми и формата на изпитите, но остави решението им в ръцете на неизвестния си наследник.

"Кибер-физика" в село Труд

В ОУ "Св. св. Кирил и Методий" министърът преряза лентата на център по "кибер-физични науки и роботика". Лъскавата фасада на новото оборудване обаче послужи за фон на по-мрачни признания за състоянието на образователната система.

"Тези програми демотивират учениците и ги отказват още в началото", заяви Вълчев, цитиран от БТА, визирайки профилираната подготовка. Парадоксът е очевиден – докато държавата инвестира милиони в хардуер за роботика, софтуерът на системата (учебните програми) е оценен от самия министър като "ненужно амбициозен" и демотивиращ.

Наследство под условие

Вълчев обяви, че оставя "две готови предложения" за промени, които включват олекотяване на програмите и въвеждане на теми за изкуствен интелект. "Изкуственият интелект вече е част от живота ни", обясни той. Въпреки готовността на текстовете обаче, реалното им въвеждане е блокирано от политическата нестабилност.

"Следващият министър ще реши дали да ги публикува за обществено обсъждане", уточни Вълчев, прехвърляйки топката (и отговорността) към бъдещия кабинет. Това на практика превръща днешните заявки в добри пожелания без гаранция за изпълнение.

Признание за грешка с "интегралния" изпит

Може би най-същественият момент в изказването не бе свързан с роботите, а с признанието за провал в комуникацията и планирането на външното оценяване (НВО).

"Може би допуснахме грешка, като нарекохме изпита интегрален, защото той си остава изпит по математика", коментира министърът в оставка относно отпадналите задачи по природни науки. За да замаже ситуацията, МОН планира да публикува "практически задачи" през следващия месец, които да заменят отпадналите въпроси.

Целта е задачите да представляват "житейска ситуация", а не "абстрактен математически проблем". Дали това ще повиши функционалната грамотност или просто ще снижи критериите за оценка, предстои да разберем от резултатите в края на учебната година.

Възпитание или бягство от отговорност?

На фона на структурните проблеми, Вълчев призова за "засилване на възпитателната функция". Този реторичен ход често се използва от администрацията, за да прехвърли дефицитите на образователната услуга към полето на "ценностите" и "социално-емоционалното учене" – сфери, които са трудно измерими и удобни за политическо говорене без конкретни ангажименти.

"За да се случат положителни резултати, е необходима минимална политическа стабилност", обобщи Вълчев – лукс, който в момента липсва на българската политическа сцена.