Проучване на АЕЖ отчита масова несигурност

Журналистките в България продължават да работят при изключително несигурни трудови условия, като същевременно са подложени на широко разпространен сексизъм и тормоз. Това показва най-новото национално изследване „Да бъдеш журналистка: цената на професията“, представено от Асоциацията на европейските журналисти – България в София. Проучването е базирано на 14 дълбочинни интервюта и две фокус групи с общо 30 участнички от 10 различни населени места в страната, проведени в периода от декември 2025 до юни 2026 година.

Осигуровките станаха лукс за работещите в медиите

Авторът на доклада Николета Даскалова отбеляза, че сред най-тревожните констатации остават несигурната заетост, ниските възнаграждения и острата липса на социална защита. Проучването показва, че социалните осигуровки в сектора масово се възприемат като лукс, а редовна практика е журналистите да подписват договори на минимални прагове, които след това се допълват с авторски хонорари. Заплатите рядко се индексират, като дори в обществените медии възнагражденията остават ниски, въпреки по-добре уредените трудови права.

Особено тежка е ситуацията в регионалните медии из страната, където често липсват пълни трудови договори, а репортерите съчетават няколко коренно различни длъжности едновременно, включително и рекламна дейност. Според изследователите екип от едва трима души в провинцията вече масово се приема за стабилна редакция. В същото време свободната практика не носи очакваната независимост, а води до повече работа, по-малко сигурност и огромен риск от професионално прегаряне.

Темата за майчинството също остава табу в гилдията. Журналистките често са принудени да договарят увеличение на осигурителния си доход едва след като забременеят, а връщането им на работното място обикновено става по-рано от предвиденото по закон.

„Въпросът за условията на труд е неразделна част от темата за свободата на словото“, посочи председателят на АЕЖ – България Мария Черешева. Тя подчерта, че макар професията в страната вече да е доминирана от жени, това изобщо не означава, че те са по-добре защитени. „Проблемите в сектора рядко се обсъждат публично, защото журналистите по правило говорят за чуждите проблеми, а не за собствените си“, допълни Черешева и призова за по-голяма колегиална солидарност в гилдията.

Онлайн тормоз и натиск от политици

Докладът отчита сериозен сексизъм както в самите редакции, така и извън тях. Жените в медиите съобщават за постоянни коментари на външния им вид и възрастта, за случаи, в които млади репортерки са изпращани на срещи с рекламодатели единствено заради пола им, както и за откровено обидно отношение от страна на политици и бизнесмени. Онлайн тормозът също е масово явление, като дори положителните коментари в социалните мрежи често са придружени със сексуални внушения.

Сред останалите форми на натиск, описани от участничките в проучването, изпъкват словесни заплахи, ултиматуми, привикване в офиси, телефонен натиск, искания за сваляне на неудобни публикации и съдебни дела, известни като SLAPP. Най-висок риск от тормоз носят младите журналистки, бременните жени, работещите на свободна практика и тези, които се занимават с разследваща журналистика.

Жените водят репортажи, но мъжете говорят

Председателят на Съвета за електронни медии д-р Габриела Наплатанова представи официални данни от мониторинг на регулатора, които ясно илюстрират сериозен дисбаланс. Жените представляват 58 процента от водещите и репортерите в наблюдаваните 18 радио- и телевизионни медии в страната. В същото време обаче, сред канените гости в медийното съдържание мъжете доминират смазващо с 69 процента срещу едва 31 процента за жените.

Наплатанова цитира и глобални данни на ЮНЕСКО, според които четири от десет журналистически истории по света се разказват от жени, но едва 22 процента от ръководните позиции в медиите се заемат от тях. Тя припомни, че СЕМ нееднократно е реагирал при публични атаки срещу жени журналисти и призова общността към по-твърда защита при случаи на натиск.

Инициативата за изследването е подкрепена от Фондация за свободата „Фридрих Науман“, а представянето му в столицата бе организирано с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.