Седем поверия за Стефановден
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

В народната памет празникът е наситен с множество обичаи, гадания и традиции
Православната църква почита днес, 27 декември, паметта на Свети Стефан – първият християнски мъченик и архидякон. Празникът, известен като Стефановден, се отбелязва в третия ден на Коледа и затваря цикъла на празничните дни около Рождество Христово.
Свети Стефан е определен като първомъченик, защото е една от първите жертви на християнското гонение. Според житието му, той е убит с камъни заради своята непоколебима вяра. В народната памет обаче денят е наситен с множество обичаи, гадания и традиции, които съчетават християнския канон с фолклорните вярвания.
Традиционна трапеза и месни ястия
На Стефановден трапезата задължително включва месни ястия, с което се отбелязва края на дългите Коледни пости. Според традицията, домакинята трябва да приготви свинско с кисело зеле или баница с месо. В някои райони на страната се готви и пълнена кокошка, което символизира желанието за плодородна и "тежка" година.
Обредните хлябове също присъстват на масата, като те се замесват рано сутринта. Семейството се събира, за да благодари за изминалата година и да отправи молитва за здраве и благоденствие през новата. Трапезата не се вдига през целия ден, за да е сита годината.
Гадания за женитба и обичаят "Ладуване"
Един от най-интересните ритуали на този ден е свързан с младите неомъжени жени и се нарича "Ладуване". Момите се събират, за да гадаят за бъдещия си жених. Те топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче с „мълчана“ вода.
Съществува и поверие, според което момите слагат ечемик под възглавниците си в нощта срещу празника. Вярва се, че мъжът, когото сънуват, ще стане техен съпруг.
Уважение към кумовете и „Мръсните дни“
Стефановден е ден за почит към по-възрастните и най-вече към кумовете. По стар обичай младоженците посещават своите кумове и кръстници, като им носят дарове и храна, за да засвидетелстват своето уважение.
Периодът от Коледа до Йордановден е известен в българския фолклор като „Мръсни дни“ или „Поганци“. Според народните вярвания, в тези дни границата между земния и отвъдния свят е тънка. Поради тази причина съществуват редица забрани – жените не бива да перат, да мият косите си или да метат, за да не привлекат зли сили. В миналото през този период не са се извършвали кръщенета и венчавки.
Днес имен ден празнуват: Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стамен, Запрян, Цанко и техните производни.




















