Сънувах сън, че в България вече няма цигани.

По поканата на индийското правителство от тези дни всичките с радостни песни и танци заминали с БДЖ-то за родната Индия.

Няма у нас кьорав циганин или циганка. Нито един!

В Столипиново няма никого, Факултето - пуст, гробна тишина. Софи Маринова я няма, и Ваньо Костов го няма, и Доган го няма, бат Сали го няма, Пич Божо го няма, няма го и Учиндолеца, няма Гоце Седефчов, няма Раданчо, Цветелинчо, няма Веждито, Лютвито, Азис, няма го коритарят Алберт, Шахо от лагера в Белене с тоягата, Фидоската я няма никаква, цар Киро и царица Костадинка с принцовете и принцесите ги няма, няма ги селските обирджии по ниви, градини, лозя и бостани, няма ги крадците на кабели и "берачите" на желязо, няма ги "самотните майки" с помощите, няма телефонни измамници, няма ги побойниците на лекари и сестри от Бърза помощ, няма никъде каруци с дръгливи, гладни и пребити до смърт кончета, няма ги непоносимите цигански сватби, няма "Камъните падат", няма "Джалем, джалем", няма ги нощните взломаджии и изнасилвачи на баби по селата, няма го безбройното потомство, хвърлячите на камъни по влаковете, няма цигански свади, побоища, ножове, брадви, моторни резачки, стрелби, трупове, няма Циганско Включване и тъпи европейски проекти за алчни тарикати, няма кючеци, няма мургави жрици на любовта по пътищата, няма чалга, няма просяци и т.н.

България беше неземен Рай.

В съня ми.

Автор: Петър Иванов