Доц. Румяна Главчева разкрива забравени данни за климатичните промени от 1928 година

Глобалното затопляне е започнало много по-рано, отколкото се смята обичайно - още от края на 19-ти век. Това разкрива доц. д-р Румяна Главчева, дописен член на БАНИ, в свое изследване за забравените научни данни на руския геодезист-алпинист Иван Георгиевич Дорофеев.

"Интерес представляват наблюденията и разсъжденията на руския геодезист-алпинист Иван Георгиевич Дорофеев (1899-1992)", посочва доц. Главчева в своя анализ. Дорофеев работи в седем експедиции в труднодостъпни райони на Памир, като неговите приноси включват откриване на ледници, хребети, превали и върхове.

Първите точни измервания на ледника Федченко

На Дорофеев се дължи установяването на реалните размери на огромния планински ледник Федченко. "През 1928 година той участва в съветско-германска Памирска експедиция, организирана от Академия на науките на СССР", обяснява доц. Главчева.

Именно тогава за първи път са посочени точните размери на ледника: 77 километра дължина, площ около 1000 квадратни километра, дебелина на леда достигаща 1 километър и придвижване със скорост 150-200 метра годишно.

"Ледникът Федченко произвежда около 12% от водните количества за азиатските републики Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан", отбелязва българската изследователка. Заедно с останалите памирски ледници той има огромно стопанско значение, поради което от 1933 година се провеждат денонощни наблюдения за неговото поведение.

Тревожни открития за климатичните промени

През 1958 година Дорофеев ръководи геодезичен отряд в международна съветско-немска експедиция. За него това е изкачване на ледника Федченко за седми път, което му позволява да направи безпрецедентен сравнителен анализ.

Доц. Главчева цитира ключовите наблюдения на руския учен: "Извършените 30-годишни наблюдения и анализи (изчисления) показват, че ледникът Федченко се изменя. 'Убедих се, че той се намалява забележимо', пише Дорофеев."

Данните са шокиращи: "Само на 51-и километър от долния край в течение на 30 години ледникът е загубил 360.3 млн куб. м ледников запас. Средногодишната загуба е 28.7 млн куб. м."

Връзка с глобалното затопляне от 19-ти век

Най-важното откритие на Дорофеев е свързването на тези промени с по-широк климатичен процес. Доц. Главчева цитира неговия анализ: "Коя е причината за загубата на лед? Може би същата, която довежда до смаляване на ледници в Алпите и Кавказ -- глобално затопляне, започнало от края на миналия век [19-и век, б.а.] и продължаващо до 1951 г."

Дорофеев дори отбелязва захлаждане след 1951 година, което показва неговото разбиране за циклични климатични промени.

"Известно е, че започвайки от края на миналия век [19-и век] и до 1951 г. климатът на Земята се е затоплил. По същото време в Алпите, Кавказ и други райони е отбелязано 'слабеене' и даже пълно изчезване на ледници", цитира доц. Главчева думите на руския изследовател.

Българска връзка с полярните изследвания

"Към записаната фактология бихме могли да добавим български наблюдения от съвремието", посочва доц. Главчева. "В неотдавнашно интервю, проф. Пимпирев обяви лични впечатления за намаляване ледниковите запаси на континент Антарктида."

Доц. Главчева подчертава особената важност на историческата перспектива: "Тук, обаче, акцентът е върху начало на затоплянето още в края на 19-и век. И върху естествения ход на природен феномен, 'подправен' с въздействие от човечеството."

Изследването на доц. Румяна Главчева хвърля нова светлина върху продължителността на климатичните промени и показва, че научните данни за глобалното затопляне датират от много по-рано, отколкото се смятало до неотдавна.