Някогашният леден титан загуби 75% от площта си и навлиза в критична фаза на топене край Южна Джорджия

Европейската космическа агенция (ESA) потвърди днес окончателния край на А23а – айсбергът, който десетилетия наред носеше титлата "най-голям в света". Нови сателитни изображения от програмата "Коперник" разкриват необратими процеси на структурна дезинтеграция, докато леденият блок се носи в топлите води на Южния Атлантик.

Спътникът Sentinel-2 е заснел ясните признаци на разрушението, които според експертите на агенцията са сигнал за "предстояща бърза гибел".

Езера от разтопен лед вещаят края

Най-яркото доказателство за агонията на А23а са мащабните тюркоазени петна по повърхността му, заснети от космоса.

"Яркосините области, видими на повърхността му и върху айсбергите на юг от него, са езера от разтопена вода," се посочва в официалния анализ на ESA, базирана в Париж.

Тези езера действат като "клинове", които разцепват ледената маса отвътре навън. Когато водата проникне в пукнатините, тя оказва хидростатично налягане, което ускорява фрагментацията на айсберга на по-малки парчета.

От Рим до отломки

Историята на А23а е една от най-дългите в съвременната глациология. Той се откъсна от шелфовия ледник Филхнер още през 1986 година, но веднага след това заседна в плитчините на море Уедъл. Там той остана "котвиран" в продължение на повече от три десетилетия.

В пика си айсбергът покриваше площ от 4000 квадратни километра – територия, три пъти по-голяма от площта на Рим или колкото четири пъти площта на град като Ню Йорк.

Днес данните показват драстично свиване. Площта му е намаляла до около 1000 квадратни километра, което означава, че е загубил 75% от първоначалния си обем.

Пътят към "Гробището на айсберги"

След като се освободи от дъното през 2020 година и набра скорост през ноември 2023 година, А23а попадна в мощното Антарктическо циркумполярно течение. То го отнесе към район, известен на моряците и учените като "Алеята на айсбергите" край остров Южна Джорджия.

Сателитните данни от 20 декември 2025 година, анализирани сега, го позиционират на около 150 километра северозападно от острова. По-високите температури на въздуха и по-топлата океанска вода в този регион създават "термичен чук", който разбива ледената структура.

Според ESA, съдбата на А23а е предопределена – той ще се разпадне на хиляди по-малки айсберги, които постепенно ще се стопят, повишавайки незначително нивото на световния океан, но променяйки локалната соленост на водите в региона.