Проф. Пенчо Пенчев разказва за трънливия път на българските работещи жени

Сблъсък на половете за работни места разтърсва Русе през февруари 1922 година, когато местни келнери, готвачи и бюфетчии се вдигат на бунт срещу наемането на жени в заведенията. Уплашени за препитанието си, мъжете свикват събрание и взимат категорично решение – да помолят властите официално да отстранят женската работна ръка от локалите. Този любопитен щрих от миналото на града е само част от дългата и сложна борба за равноправие на пазара на труда у нас, разкрива проф. д.н. Пенчо Пенчев, преподавател по Стопанска история и ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС за списание "Икономика".

В своите изследвания проф. Пенчев обръща поглед назад, за да деконструира митовете около икономическото развитие на България. Той доказва, че появата на жените в модерното стопанство е станала далеч по-трудно и бавно от цялостната индустриализация на страната, като консервативните норми дълго време са ги държали затворени единствено в семейния бит.

"Жената винаги е имала важна роля в традиционната икономиката, макар в съвремието да недооценяваме това", споделя проф. Пенчев, като подчертава, че жените са мълчаливата сила на стопанския просперитет.

Държавата и общините като пречка пред жените

Съпротивата срещу женския труд далеч не се изчерпва само с русенските кръчми. През есента на 1921 година Женското дружество в Плевен стига до парадоксален апел – заможните дами призовават своите съгражданки да не плащат скъпо на слугините, за да се пести от семейния бюджет. Така често самите жени са изграждали икономически бариери пред себеподобните си.

Силна съпротива има и в общинските и държавни структури, където политическите интереси и бюрокрацията категорично отказват да допуснат женско присъствие. Скандал избухва в Търново през 1927 година, когато кметът на града е подложен на остри публични критики. Причината – градоначалникът уволнил метач и на негово място назначил жена. Мотивът на критиците бил крайно пренебрежителен – твърдяло се, че за жената е важно само да си купи рокля и да си направи прическа, а не да заема общинска служба.

Върхът на държавната рестрикция идва през февруари 1928 година, когато Министерският съвет официално взима решение всички жени на държавна служба да бъдат уволнени, стига позицията им да може да бъде заета от мъж. Пробивът се случва изключително бавно – едва през 1933 година в село край Елхово е назначена първата жена секретар-бирник, която се заема със събирането на данъците. Тя дължи назначението си единствено на юридическия си ценз.

Пазарната икономика дава шанс

Въпреки тежките бюрократични и обществени спънки, жените успяват да пробият в свободните пазарни сектори, където талантът и усетът се оказват по-важни от предразсъдъците. Историческите документи пазят историята на Радушка Попова от Плевен, която още през 1906 година притежава собствена работилница за дрехи. Желанието ѝ да участва в обществена поръчка за доставка към държавната болница в Търново обаче удря на камък. Дори след като съпругът ѝ внася офертата от нейно име, държавният чиновник я отхвърля с мотива, че жените нямат граждански и политически права според Търновската конституция.

Преломната точка за женското предприемачество настъпва през 20-те и 30-те години на XX век. Българките вече не са просто рекламен адресат, а активни собственици на модни ателиета, индустриални работилници и медии.

Интересен локален пример откриваме и в малкия град Балбунар (днешен Кубрат), където по това време функционира бирария "Гица Найденова", кръстена на своята собственичка. В този период жени заемат и ключови позиции в журналистиката – Рена Попова е съредактор на "Северно ехо", а М. Михайлова е собственик на вестник "Арда" в Кърджали.

"По онова време и мъжете, но и жените започват бизнес с дребен капитал – основно спестен от залъка", обяснява проф. Пенчев. Истинското равноправие на пазара на труда обаче става факт много по-късно, доказвайки, че пътят на българските жени в икономиката е бил изпълнен със сериозни битки и бавна еволюция на общественото мислене.