Русенски адвокат описа ада на бързите кредити и хазарта

Адвокатът, роден в Русе, но практикуващ във Варна, Петър Николов, публикува зловещ коментар за социалното и финансово състояние на стотици хиляди българи, попаднали в спиралата на бързите кредити, хазарта и наркотиците. В публикация в социалната мрежа той описва ежедневието си, сблъсквайки се с трагедиите на хора, изгубили контрол над живота си.

Николов, който е член на Адвокатска колегия – Варна от 2014 година, споделя три шокиращи истории от последните дни.

10 кредита, наркотици и бягство

Първият разказ е за майка на 20-годишен син. "Има 10 кредита. Наркоман е. Не работи. Избяга отвкъщи", цитира думите ѝ адвокатът.

Вторият случай е на момче, което признава: "Аз съм хазартно зависим. Не ме допускат в казината, но се оказа, че в Тотото (което също е хазарт, макар и държавен) мога да влизам. И аз накупих стотици талончета и освен заплата си изхарчих още 10 бързи кредита."

Третата история е за жена, която въпреки че е платила задълженията си, е тормозена от фирма за кредити за още и още пари.

"Някой трябва да изплаща парите"

Реакцията на юриста към този разказ е стряскаща в своята ирония и примирение: "Ами нормално, казвам аз, то е бездънна яма. Все пак някой трябва да изплаща парите дадени за наркотици и казина."

Според Николов, целият модел е създаден с ясната идея, че получателите на тези кредити не могат да ги върнат. Следва натиск върху родителите, "и хората от страх продават жилищата си и плащат тройно и петорно, и десеторно дълга."

Горчивата истина

Адвокатът, известен с дела, свързани със социалните служби, прави мрачно заключение за състоянието на обществото.

"Парите никога не стигат. Парите никога не спят. А когато свършват кредите почват кражбите. Когато свършат кражбите продаваш своя живот", пише той.

Според него "нормалните" хора са тези, които в крайна сметка плащат сметката. "Нормалните хора изплащат изтеглените за дрога пари от хора с лошо ЦКР..."

Финалът на публикацията му е констатация за липсата на държавност по тези проблеми: "Това е горчивата истина за състоянието на стотици хиляди българи. Никаква грижа, никаква държавна политика. Всеки да се спасява. Ако може."