Драстичната разлика в управлението на двете държавни компании

Държавните пощенски оператори в Европа се развиват по коренно различни начини въпреки сходните предизвикателства, пред които са изправени. Докато румънските пощи отбелязват впечатляващи финансови резултати, българските продължават да разчитат на значителни държавни субсидии, за да останат на пазара.

През 2024 г. "Румънски пощи" (Poșta Română) регистрира рекордна брутна печалба от 85,3 милиона лева, което представлява ръст от 400% спрямо предходната година. За сравнение, "Български пощи" отчете минимална печалба от 773 хиляди лева, но само благодарение на държавна субсидия, надхвърляща 160 милиона лева.

Румънският модел на успех

Преди пет години "Румънски пощи" започна мащабна структурна реформа, която включваше инвестиции в модерни технологии и оптимизиране на персонала. Компанията инвестира около 30 милиона евро в модернизация на логистичната инфраструктура, включително закупуване на 8 съвременни сортировъчни машини, които увеличават капацитета за обработка на пратки до 500 000 дневно.

Едновременно с това бяха съкратени над 4000 служители, или 18% от персонала, като най-засегнати бяха административните позиции в централния офис. Броят на служителите там беше намален от 1200 на 300 души, което води до годишни икономии от около 2 милиона евро само от заплати.

"Амбициозни сме през следващите години 'Румънските пощи' да станат №1 на румънския пазар на куриерски услуги. Може да изглежда наивно да се стремим да възстановим за толкова кратко време празнина, създадена в продължение на близо 20 години. За по-малко от 2 години достигнахме 80% от пазара", коментира Валентин Щефан, главен изпълнителен директор на "Румънските пощи".

Особено важен момент е, че румънските пощи не получават държавни субсидии от 2020 г., което ги принуди да се адаптират към пазарните условия и да се конкурират ефективно с частните оператори.

Българските пощи - зависими от държавата

В същото време българският национален пощенски оператор продължава да изпитва сериозни финансови затруднения. Компанията, която има над 140-годишна история, сега разполага с едва 1,5% пазарен дял при куриерските услуги, откъдето идват над 96% от приходите в сектора.

Безспорни лидери на българския пазар остават частните компании - "Еконт" с над 50% пазарен дял през 2024 г., следвано от "Спиди" с 33,8%. Целият пазар на пощенски услуги у нас възлиза на 937,4 милиона лева за миналата година, като на универсалната пощенска услуга, която по закон се изпълнява от "Български пощи", се падат едва 28,5 милиона лева.

За да остане на пазара, "Български пощи" получават значителна държавна подкрепа. За 2024 г. тя достигна рекордните 160 милиона лева, като за първи път субсидията надхвърля половината от приходите на дружеството.

Различни модели в Европа

Испанските държавни пощи "Correos" също изпитват подобни затруднения като българските. За последното десетилетие компанията натрупа рекордна загуба от над 940 милиона евро, притисната от силната конкуренция на частните оператори. В опит да излезе от кризата, испанското правителство обяви план за инвестиции до 4 милиарда евро в периода от 2025 до 2028 г.

Същевременно в Германия Deutsche Post (DHL) беше приватизирана поетапно до 2000 г. и днес е глобален лидер в куриерските и логистични услуги. За 2024 г. компанията отчете приходи от 84,2 милиарда евро и оперативна печалба от 5,9 милиарда евро.

В края на 2024 г. за първи път в 500-годишната си история Британските кралски пощи Royal Mail бяха продадени за 3,6 милиарда паунда на чешкия милиардер Даниел Кретински. Сделката предвижда запазване на универсалната услуга за доставка на писма 6 дни в седмицата.

Пътят напред

Примерът на румънските пощи показва, че държавните пощенски оператори могат да бъдат конкурентоспособни и да генерират печалба без постоянна държавна подкрепа. Това обаче изисква болезнени реформи, включително съкращаване на персонал и значителни инвестиции в дигитализация и модернизация.

От друга страна, българският и испанският модел демонстрират, че зависимостта от държавни субсидии води до стагнация и трудности за адаптиране към променящия се пазар.

Едно е сигурно - пощенските услуги вече не са това, което бяха. Компаниите, които инвестират в нови технологии и разширяват портфолиото си от услуги, печелят. Тези, които разчитат предимно на държавна подкрепа, изглежда са изправени пред все по-големи предизвикателства.