Браншът предупреждава за фалити в условия на скъпи горива

Хотелиерите и ресторантьорите в Русе настояват за спешно въвеждане на диференцирана ставка от 9% данък добавена стойност (ДДС) за сектора. Основната причина за безпокойството в бранша са постоянно растящите цени на горивата и електроенергията, които изправят бизнеса пред реален риск от фалити. Според представителите на индустрията, облекчената данъчна мярка ще стимулира потреблението и ще запази стабилността на туристическия сектор в региона.

Ценови шок за крайния потребител

Драстичното увеличение на разходите за комунални услуги и продукти от първа необходимост принуждава собствениците на заведения и хотели да актуализират ценоразписите си. Тежестта от инфлационния натиск в крайна сметка се прехвърля върху клиентите.

"Увеличавайки разходите си за продукти и комунални услуги, хотелиери и ресторантьори са длъжни да вдигат цените, за да покриват тази разлика, което ще се отрази на крайния потребител", коментира Мая Русанова, която е председател на Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Русе, цитирана от БГНЕС. Тя е категорична, че въвеждането на по-ниското ДДС е единственият механизъм, който би позволил на бизнеса да избегне допълнителното поскъпване на услугите.

Дебатът за данъчните ставки у нас

Исканията на русенския бранш съвпадат с общонационалната позиция на туристическия сектор, който е притиснат от високи сметки за ток и растящи разходи за труд. От 1 януари 2025 година ресторантите у нас отново оперират със стандартната ставка от 20% ДДС, след като антикризисната мярка от времето на пандемията изтече. Макроикономистите обаче остават силно скептични към настояванията на бранша и съветват изпълнителната власт да търси други антиинфлационни механизми, определяйки връщането на диференцираното ДДС като икономически необоснован ход.

Държавните компенсации за бизнеса

Успоредно с дебата за данъците, държавата продължава да прилага механизми за подпомагане на компаниите на свободния енергиен пазар. Туристическият бизнес има право да ползва финансови компенсации за електроенергия, в случай че средната месечна цена на борсата надвиши критичния праг от 122 евро за мегаватчас. При достигане на тази стойност, държавата покрива 50% от разликата над лимита, като се обсъжда помощите вече да се изплащат на месечна база, за да се осигури по-бърза ликвидност за затруднените фирми.