Реколтата в Югоизточна България: Добиви под нормата и загуби за фермерите
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
След пролетните студове и внезапните жеги земеделците отчитат рекордно ниски резултати, а компенсации от държавата още липсват
Земеделските производители в Югоизточна България са изправени пред една от най-трудните жътвени кампании в последните години. След необичайно студените дни през април и последвалите резки температурни скокове, реколтата от пшеница и рапица е силно засегната, както по отношение на количеството, така и на качеството. Това заяви Мариян Пеев – председател на земеделската кооперация „Мъглен“ и на Българската асоциация за иновативно земеделие.
„Рапицата тази година дава едва 145 килограма от декар, което е почти наполовина от обичайния добив. При пшеницата резултатите варират между 400 и 550 килограма от декар – далеч от очакваните около 650 килограма“, обясни Пеев. Той допълни, че най-силно засегнатите посеви едва достигат долната граница от 400 килограма, а качеството на зърното е силно компрометирано – с малки семена, нисък хектолитър и липса на тегло, което е сигурен белег за преживян климатичен стрес.
Ударът върху смесените стопанства е двоен – наред със зърнените култури сериозни щети са нанесени и на овощните насаждения. Въпреки това, обещаните обезщетения от държавата все още не са изплатени. Това поставя земеделците в още по-несигурна позиция в момент, когато повечето от тях вече планират следващата сеитба.
От икономическа гледна точка ситуацията също е критична. Цените на пшеницата на свободния пазар се движат около 300 лева за тон, а ечемикът се предлага на около 280 лева за тон. При среден добив от 500 килограма от декар, стопанствата реализират загуби, подчертава Пеев. „Реалната цена, при която производството би имало икономическа логика, трябва да бъде поне 400 лева на тон“, категоричен е той.
Земеделският експерт отбелязва, че настоящата криза налага стратегическо планиране на всеки разход. „Не всичко се свежда до разплащания с доставчици на семена, торове, препарати и ренти. Всеки разход трябва да се осмисли стратегически, защото грешката може да е фатална“, предупреди Пеев.
Въпреки трудностите, от Българската асоциация за иновативно земеделие вярват, че бъдещето е в агрономически практики, съобразени с новите климатични реалности, както и в инвестиции в технологии, които да минимизират риска. Според Пеев, единственият начин стопанствата да оцелеят, е чрез прецизно управление и адаптивни решения.
