Анализ на ИПИ разкрива значително повишаване на стандарта на живот въпреки инфлацията

Покупателната способност на българските работници се е повишила драстично през последното десетилетие, въпреки значителната инфлация от над 40%, сочи нов анализ на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Данните категорично опровергават твърденията за обедняване на населението.

Между 2015 и средата на 2025 г. реалните заплати в България са нараснали често над два пъти във всички сектори и региони, след отчитане на инфлацията. Най-впечатляващ е ръстът в образованието – между 180% и 200%, благодарение на целенасочената политика за повишаване на доходите на преподавателите и обвързването на заплатите им с динамиката на средната заплата за страната.

Публичният сектор догонва частния

Секторите с преобладаваща публична заетост – образование, здравеопазване и държавно управление – показват модел на догонване на частния бизнес. Индексът на реалните заплати в тези области често изпълнява ролята на коригиращ механизъм, тъй като динамиката им е пряко свързана с държавния бюджет. Културата, спортът и развлечението също демонстрират сравним ръст, отчасти заради по-ниската начална база.

Обратно, най-бавен реален ръст за десетгодишния период има в енергетиката, добива и финансите – между 80% и 100%. Това обаче са сектори, където заплащането вече е било относително високо в началото на периода, и независимо от по-бавния ръст, то остава сред най-високите и днес.

Пандемията остави белег

Особено интересни са спадовете в хотелите и ресторантите, както и в културата, спорта и развлеченията през периода на строгите локдауни през 2020 г. Индексите на реалните заплати паднаха рязко, почти до стойностите от 2015 г., в резултат на спирането на дейността и големия спад на заетостта в тези сектори. По-бавна динамика се наблюдаваше и в транспорта и строителството, но двата сектора бързо наваксаха в годините след пандемията, най-вече заради острия недостиг на кадри.

Регионални различия

Индексът на реалната средна брутна заплата варира от 100-110% до 160-170% в различните области на страната. Най-добър резултат в подобряването на стандарта на живот на работниците има в области, където стартовото равнище е било относително ниско – Перник, Видин, Кърджали и Плевен. По-умерена динамика се наблюдава в области с по-високо заплащане в началото на периода – Стара Загора, Враца, София (област) и Бургас.

Няколко области – Сливен, Кърджали, Пазарджик и Ловеч – постигнаха сериозно подобряване значително по-рано, още към края на пандемията.

Методология и изводи

За да оцени ръста на покупателната способност, анализът първо измерва ръста на номиналните заплати. Месечните стойности за периода между 2016 и средата на 2025 г. са индексирани спрямо средната стойност за 2015 г. След това индексът на заплатите се коригира с хармонизирания индекс на потребителските цени за съответния месец, за да се отчете ефектът на инфлацията.

"Общият извод е, че въпреки значителната инфлация, покупателната способност на средните възнаграждения на работещите във всички сектори и региони се повишава значително – често над два пъти", заключава Николов. Той подчертава, че всякакви наративи за реално обедняване или дори стагнация на стандарта на живот са напълно несъстоятелни и не намират потвърждение в данните.

Анализът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика.