РБ "Любен Каравелов": Русенската следа в процесите на Съединението е много дълбока
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0

Институцията акцентира върху ключовата роля на Захари Стоянов
По повод 141-ата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, от Регионална библиотека „Любен Каравелов” - Русе припомниха дълбоката връзка на дунавския град с историческите събития от 6 септември 1885 година. В свое празнично обръщение културната институция откроява ключови личности и места, които чертаят русенската следа в обединението на нацията.
Ролята на Захари Стоянов
От библиотеката акцентират върху факта, че начело на Българския таен революционен комитет, който подготвя историческия акт на Съединението, стои Захари Стоянов. От институцията припомнят, че видният революционер и писател е живял в дунавския град както преди, така и след Освобождението, което създава неразривна връзка между Русе и съдбоносните за страната процеси.
Паметта за Пети пехотен дунавски полк
Специално внимание в посланието е отделено на княз Александър I Батенберг, под чието управление се осъществява Съединението. Историческите данни сочат, че монархът често е посещавал града, а днес неговото име носи площадът пред самата библиотека.
Именно там се издига и Паметникът на загиналите във войните, посветен на героите от Пети пехотен дунавски полк. От институцията подчертават, че русенското военно формирование има специален статут в новата българска и световна военна история заради решаващото си участие в Сръбско-българската война от 1885 година, която на практика защитава и утвърждава Съединението.
Послание за бъдещето
Екипът на библиотеката определя войнишкия паметник като знаково и сакрално място за града, където всяка година обществеността отдава почит към историческия акт.
"Този велик исторически миг е извезан със златни букви в летописа на българската и русенската европейска идентичност" , посочват от Регионална библиотека „Любен Каравелов” - Русе и допълват, че Съединението винаги е давало и ще продължава да дава самочувствие и основание на българите да гледат с увереност в утрешния ден.






















