Ражданията у нас не могат да спрат демографския срив

Точно 12 461 бебета са проплакали в родилните отделения в България от началото на 2026 година до сутринта на 10 април. От тях 11 234 са доносени до термин. Това показват оперативните данни на Националната здравноинформационна система (НЗИС). Статистиката обаче не дава поводи за оптимизъм, тъй като страната ни продължава да дълбае историческо дъно в демографската криза, а раждаемостта бележи траен спад.

Най-много раждания очаквано са регистрирани в столицата София – 3 994, следвана от Пловдив с 1 659. На дъното на таблицата се намират Видин с едва 32 родени бебета за повече от три месеца и Перник с 43.

Половината жени раждат оперативно

Разпределението по пол запазва традиционните си нива – момчетата са малко повече (51%), спрямо момичетата (49%). Близнаците съставляват едва 2% от всички новородени.

Данните на НЗИС разкриват и друга устойчива тенденция в родната медицина – изключително високият процент на ражданията с цезарово сечение. Почти половината родилки (48%) са родили оперативно, а 41% са преминали през естествено раждане без интервенции. При 7% от жените се е наложила спешна хирургическа намеса в хода на нормалното раждане.

Статистиката показва ясна корелация между възрастта на майката и начина на раждане. По-голямата част от младите жени на възраст между 19 и 25 години раждат естествено, докато след 26-ата година рязко нараства предпочитанието или медицинската необходимост от секцио.

Тревожен брой непълнолетни майки

Възрастовият профил на родилките също очертава сериозни социални дефицити. От началото на годината 1 008 майки са били под 18-годишна възраст или тъкмо навършили пълнолетие, което представлява над 8% от всички случаи.

Най-висока остава раждаемостта при жените между 19 и 25 години (близо 27%), докато жените, решили да станат майки след 40-годишна възраст, са 517, или малко над 4%.

Илюзията за демографски обрат

Въпреки хилядите проплакали бебета от януари насам, независимите експерти и окончателните цифри опровергават всякакви опити за спекулации с евентуален "обрат" в демографската криза.

Оперативните справки на здравната система често се тълкуват погрешно. Реалната картина, базирана на годишните отчети на Националния статистически институт (НСИ), показва тежък срив. През 2025 година за първи път в съвременната ни история общият брой на ражданията е паднал под психологическата граница от 50 000.

Година по-рано, през 2024 г., официално са отчетени 53 428 живородени деца, което е с 6,6% по-малко спрямо 2023 година. На този фон общият коефициент на плодовитост у нас е намалял от 1,81 на 1,72, а всички 28 области в страната регистрират отрицателен естествен прираст и топящо се население.