Как новата валута промени финансовите навици на българите

Близо седем месеца след официалното приемане на България в еврозоната, икономическите данни и потребителските нагласи рисуват противоречива картина на финансовите навици у нас. Докато домакинствата отчитат забележителен ръст от близо 20 на сто на банковите си депозити, които към края на март достигат впечатляващите 55,7 милиарда евро, масовото усещане сред гражданите е за стопяване на покупателната способност. Успоредно с това се наблюдава ръст на потребителските кредити и сериозен спад на ипотечното кредитиране.

Илюзията за бързото обедняване

Въпреки статистиката за спестяванията, голяма част от хората споделят, че парите им свършват по-бързо и разходите им на практика са се удвоили след смяната на валутата. Потребителите масово забелязват приравняване на цените на дребно.

„Защото доста от цените малко се приравниха от лева към евро, 20 лева станаха 20 евро“, споделя Евгения Александрова, чиито семейни разходи са нараснали драстично.

Подобно е мнението и на други граждани, които не променят потребителската си кошница, но плащат повече. „Нещата, които си вземах преди, сега ги вземаме пак. Въпреки че са по-скъпи“, обяснява Цанка Пенева.

За много българи заделянето на средства в момента изглежда непосилно. „Трябва да взимат, за да спестяват. Как иначе ще спестяват. В момента почти невъзможно е това да се случи“, коментира Кирил пред БНТ.

Милиарди излизат на светло

Според експертите скокът на депозитите не се дължи на новооткрито благосъстояние или реални икономии от заплати. Причината е чисто техническа и е свързана с процеса по въвеждане на единната европейска валута.

„Знаем, че голяма част от левовете в обръщение над 90% влезнаха в банките и в крайна сметка бяха изтеглени от централната банка. Част от тях най-вероятно са били някъде по сакове и т.н.“, разяснява Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. Според него става въпрос за налични средства, които до началото на 2026 година са били съхранявани извън банковата система.

Успоредно със "светлите" пари, от началото на годината се отчита и сериозен ръст в отпускането на потребителски кредити. Ганев предупреждава, че тази тенденция има и негативни страни: „Този ръст на кредитирането в крайна сметка води до много потребление, до ръст на цените до известна степен. Тази достъпност до лесни пари, тя води не винаги до положителен ефект.“

Спад при ипотечните кредити

Докато малките кредити за текущо потребление растат, пазарът на недвижими имоти и свързаното с него ипотечно кредитиране се охлаждат рязко. Отпуснатите заеми за покупка на жилище са намалели почти наполовина спрямо предходния период.

„Този висок ръст, който беше отбелязан като сделки и цена на квадратен метър жилищна площ преди Нова година, е отбелязал много голям спад. Българинът има чувството за несигурност“, анализира икономистът Елена Ставрова.

Анализаторите обобщават, че част от домакинствата умишлено отлагат големите инвестиции и капиталови покупки. Очакванията са тази предпазливост да се запази, докато обществото не свикне напълно с работата с новата валута и не се стабилизира усещането за финансова предвидимост.