Малките фирми експериментират, но големият бизнес е скептичен

В последните години в Европа все по-активно се дискутират различни идеи за намаляване на работната седмица от пет на четири дни. Гърция вече е поставила на обществено обсъждане законопроект, който предвижда по-гъвкави форми на работно време, включително възможност родителите да работят 4 дни седмично по 10 часа, а Полша е въвела пилотно четиридневна работна седмица, за да могат служителите да прекарват повече време със семействата си.

България обаче не е готова за подобна промяна, категорични са представители на работодателските организации и синдикатите, които БТА анкетира за приложимостта на четиридневната работна седмица у нас.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева посочва, че намаляването на работната седмица от пет на четири дни при запазване на осемчасовия работен ден и възнагражденията би било непосилно за българската икономика.

"Населението ни застарява, работещите хора стават все по-малко и ако те работят по-малко часове, ще произвеждат по-малко продукция", аргументира се експертът от БСК.

Според Минчева, в България няма достатъчно високо ниво на заместване на ръчния труд чрез дигитализация и автоматизация, което би позволило на хората да работят по-малко при запазване на производителността.

Алтернативата - четиридневна седмица с по-дълъг работен ден, също среща съпротива. Гръцкият модел на 10-часов работен ден, който да се прилага в рамките на четири дни, не е подходящ за нашата страна, смята Минчева, тъй като българското законодателство поставя ограничения за максимален брой часове труд в рамките на деня.

Зам.-председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Кирил Бошев е още по-категоричен. Според него, въвеждането на четиридневна работна седмица с осемчасов работен ден би довело до сериозни негативни последствия.

"Това би намалило с 20% производителността на стоки и услуги, а срещу това стоят 20% разходи за работодателите", казва Бошев. Експертът предупреждава, че подобна мярка може да предизвика спад в икономическата активност, съкращаване на работни места и намаляване на приходите в бюджета.

Синдикатите са по-умерени в позициите си. Конфедералният секретар на КТ "Подкрепа" Александър Загоров подчертава, че промяната на работната седмица изисква диалог с работниците и служителите. Той отбелязва, че в България някои от по-нестандартните сектори, като ИТ индустрията, вече прилагат форми на нетрадиционна работна седмица.

Вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов допълва, че има примери на български фирми, които експериментират с четиридневна седмица, запазвайки заплащането на служителите непроменено. Приложимостта на подобен модел, според него, зависи най-вече от естеството на работата. В сектори като търговия на дребно, здравеопазване или транспорт моделът е трудноприложим.

"Кодексът на труда допуска гъвкави решения при съгласие между работодател и служител, но по-сериозният проблем е недостигът на кадри", обяснява Капитанов, според когото служителите в България често изпълняват две или повече функции на работното си място, което прави трудно намаляването на работните дни.

Проучване на Евростат, публикувано през май 2025 г., показва, че българите са сред най-натоварените работници в ЕС. Страната ни се нарежда на второ място по продължителност на работната седмица с 39 часа, веднага след Гърция (39,8 часа). Средната продължителност на работната седмица в ЕС е 36 часа.

Експертите са единодушни, че преминаването към четиридневна работна седмица в България е възможно само при законодателни промени и подкрепено от значително повишаване на производителността на труда, което да позволи на бизнеса да компенсира намаленото работно време.