Доайенът на българската театрална режисура остави ярка следа с емблематични постановки като „Време разделно“

Поклонението пред доайена на българската театрална режисура Асен Шопов ще се състои днес, 28 февруари, от 11:30 часа в столичния храм „Свети Седмочисленици“. България се прощава със създателя на десетки паметни спектакли и една от най-ярките фигури в културната история на страната, по информация на БТА.

Асен Шопов почина на 93-годишна възраст, като Съюзът на артистите в България обяви преди дни кончината на големия рицар на родното сценично изкуство.

Епоха в Театър „Българска армия“

Името на изтъкнатия режисьор остава завинаги вписано в летописа на Театър „Българска армия“. В продължение на десетилетия той създава на тази сцена постановки, превърнали се в еталон за художествена сила, мащаб и духовна дълбочина.

Още през 1966 година той поставя „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, а малко по-късно – „Съдбоносната 21-ва“ и „Да се провреш под дъгата“. Неговият мащабен режисьорски почерк се утвърждава категорично с „Осъдени души“ по Димитър Димов и епичния спектакъл „Време разделно“ по Антон Дончев през 1973 година.

Сред значимите му постановки през годините се открояват „Коварство и любов“ и „Мария Стюарт“ от Фридрих Шилер, „Дачници“ от Максим Горки, както и български заглавия като „Криминална песен“, „Законодателят“ и „Щастливецът иде“.

Непреходна класика на сцената

В по-новата история на театралното изкуство талантът му отново остави трайна следа с реализацията на „Железният светилник“ по Димитър Талев през 2011 година. Този спектакъл вече 15 години продължава своя сценичен живот и доказва силата на класиката, разказана с размах и обич към българската история.

Особено място в късното му творчество заема и „Тайната вечеря на Дякона Левски“ от Стефан Цанев – постановка, която се превърна в духовно събитие за поколения зрители със своите над 90 изигравания.

Творчеството на Асен Шопов е белязано от мащабност, морална категоричност и дълбоко уважение към българската литературна традиция. Неговите спектакли не просто се играеха на сцената – те възпитаваха публиката и вдъхновяваха обществото.