Сирни Заговезни е.

Ден за прошка.

Празникът се нарича още Прошка, Поклади, Прошкина неделя или Неделя Сиропустна. Винаги се чества 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни. 

По традиция прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че на другия ден може пак да се скарат.

Каква е идеята да си прощаваме?

Според Мариан Уилямсън прошката не означава да потиснеш гнева си; прошката означава, че се молиш за чудо: способността да виждаш отвъд грешките, които някой е направил срещу истината, която лежи в сърцата на всички ни. Прошката не винаги е лесно нещо. В някои случаи, да простиш на този, който те е ранил боли повече и от самата раната, която ти е причинил. И въпреки това, няма мир без прошка. Мислите, които атакуват другите са мислите, които атакуват нас самите. Първата стъпка на Прошката е самото желание да простиш.

Прошката не означава потискане на гнева и раздразнението, а напълното освобождаване от тях чрез осъзнаване на причините, довели до появата на тези чувства, и оттам – намирането на по-рационален начин за преодоляване на дразнителя. Прощаването има значение най-вече за прощаващия, тъй като той се освобождава от негативните си емоции и добива отново възможност за обективна преценка на фактите, свързани с другия човек, въпросната нанесена обида или нежелано поведение.

Прошката заема основно място в християнската етична система.

В рамките на християнската етика прошката не е просто еднократен и символичен акт, при който „се приемат или поднасят извинения“ от или на някого, а всеобщ и вседействен акт, който се разпростира върху всичко окръжаващо, акт на вътрешно пречистване и смирение, което се отнася не само конкретно към едно или друго конкретно явление, а спрямо всичко заобикалящо, познато или непознато. Т.е. извиняването на някакво нравствено действие, извършено от друг човек, само по себе си не е прошка, но може и трябва да бъде част от нея.

В църковния календар прошката се свързва с т.нар. „Неделя сиропустна“ /Сирни Заговезни/ - последния ден преди началото на Великия пост. Идеята е, че преди началото на този най-важен за християнството пост, човек трябва да е простил и да е получил прошка от ближните си. Всъщност традицията, свързана със Сиропустната неделя е преди всичко знак – опрощението трябва да е неотменима част от духовния живот на християнина във всеки един момент.