Наред с първите думи, които изричаме се учим да се извиняваме, но на другите, пише Дело.

С причина или просто по настояване на възрастните. Колко от нас обаче, учат децата си да прощават на себе си и да се извиняват на себе си? Да бъдат по-толерантни към собствените си грешки и избори. Изслушваме, разбираме другите, а умеем ли да слушаме себе си, собствения си глас, сърцето си?

Не осъзнаваме колко важно за емоционалното и физическото ни здраве може да се окаже точно умението ни да прощаваме.

„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният Ви отец; ако ли не простите на човеците прегрешенията им, и вашият отец няма да ви прости.“

И така – как да очистим сърцето си от осъждане?

„Не съдете за да не бъдете съдени!“

Не трябва ли да приемаме тези думи и за себе си? Ако не сме способни да обичаме себе си, с когото „общуваме“ непрекъснато, как да обичаме другите?

Ако не умеем да простим на себе си, как да простим на другите?

Ако родителите, вместо да се взират в недостатъците на децата си или да преминават в другата крайност като ги хвалят и възхваляват за всичко успеят да ги научат да прощават и благодарят, ще бъдат възнаградени те, а и обществото ни с едно по-свободно и здраво поколение, защото:

Прошката е здраве. Срещите ми с хората, посещаващи мотивационните ми семинари са пълно доказателство за това.

Тези, които са простили с цялото си сърце на себе си и другите, са излекували не само душата, а и физическото си тяло от раните, които сами са успели да нанесат. Постигнали са резултати, за които конвенционалната медицина няма обяснение.

Прошката е свобода. Тя те освобождава от желанието ти за мъст, от агресията и автоагресията, от злопаметност, от страха да не бъдеш предаден. Няма по-щастлив от свободният човек!

Прошката е сила. Умее да прощава само силният човек, а и прошката дава сила.

Прошката е безгранична. Няма граници, както и безграничната Божия любов. Ако Бог ни прощава за толкова много, как ние можем да не простим на другите за толкова малко?

Когато се научим да прощаваме на себе си за „грешните“ избори, ще разберем че те са били нужни опитности и няма да се обвиняваме за всичко. Ако се научим да си прощаваме, че сме били търпеливи или непостоянни, ще разберем че има причина и за това.

Както го наричам „неслучайните случайности“, защото уж „случайно“, а животът ни започва да се подрежда.