Днес е празник и няма да говорим за статистиката, свързана с коронавируса. Вместо това, ще напиша няколко думи за това, което много ни липсва на нас, българите - уважението.

Често ме питат, как успявам да се справя с анализите и прогнозите на нещо, което изисква знания не само от математиката, но и от други науки като биологията и науките за човека и общeството например.

Просто е. Човек трябва само да се сети, че работя в Българската академия на науките. Колегите ми знаят много и като не ми достига знание, питам ги. Това е. Затова ги уважавам и където мога, се застъпвам за правата им, ако и да трябва да кажа някоя по-остра дума на поредния управленец.

В България няма уважение към учените хора и науката. Вземете например академиците и член-кореспондентите на БАН. Кой ли не ги навиква за какво ли не. Погледнете обаче към тях от моята гледна точка. Те са подвижни библиотеки, изчели са хиляди книги и статии и човек, като има нужда от някое знание, просто може да иде и да ги попита. Давам пример със себе си и тази пандемия. Ако ми дотрябва допълнително знание за математическа методология, ще ида и ще питам нашите академици математици - те са първокласни специалисти в своите области, но много от вас не знаят това. Питате ме, как определям, кои са най вероятните сценарии - ами за това се искат знания от химията и физиката - теориите за сложните системи и самоорганизацията са създадени и от Пригожин и Хакен - единият е химик, другият е физик. Като ми дотрябва знание, ще ида да питам академиците и член-кореспондентите от химическите и физическите науки. Ще ме упътят хората и са ме упътвали многократно. За самия вирус и медицинските въпроси на пандемията - в БАН си имаме академици и член-кореспонденти в областта на биологичните и медицинските науки, с които в последната година и половина работя отлично. Да не забравяме науките за човека и общeството. За да правите успешни анализи и прогнози, ви трябват знания за особеностите на българското общество например, за навиците на хората и тяхната история. Ако не ми достигат, откъде ще ги взема. Ами вместо да ровя из библиотеките и да изровя нещо третокласно, ще ида да питам академиците и член-кореспондентите от тези науки, както съм го правил. Те ми казват, къде е първокласната информация и така ми спестяват много време да се лутам сам и да я търся.

Тъй че, ако съм успешен в анализите и прогнозите, то се дължи и на помощта на тези хора, заради което ги уважавам. Силата на един народ е в използването на натрупаните знания, много от които са в библиотеките. Когато имам нужда от дадено знание, първо отивам при подвижните библиотеки и те ми казват къде да го намеря. Мисля си, че нашето общество трябва да се попромени и от гледна точка на уважението към знанието да се върне към това, което е било по възрожденските времена. Това е част от пътя, който ще ни извади от текущото блато и ще ни насочи към по-добри бъднини.

Честит празник, желая здраве и успехи и нека вируса да ви заобикаля. Повече за него - утре. Днес е празник.

Проф. Николай Витанов