"Ако Зоран Заев успее да премине Голготата на конституционните промени, а ратификацията на Договора от Преспа се провали в Гърция, българите ще се усмихнат, а турците ще спечелят."

Това пише в анализа си „За референдумите и идентичностите“, публикуван в седмичното издание „Neos Kosmos“, професорът по съвременна балканска история в Аристотеловия университет в Солун, Спиридон Светас, предава Агенция Фокус.

В анализа се твърди, че Гърция не може да си позволи да допусне стратегическа грешка, като не се интересува от процесите, които текат в БЮРМ или се преструва, че не вижда интересите на Русия и Турция в така създалата се ситуация.

„Ниският относителен дял на участие в референдума (666 743) в БЮРМ не прави референдума невалиден, тъй като от самото начало беше ясно, че той е консултативен и че въпросът за ратифицирането на Договора от Преспа ще бъде гласуван в парламента, но е факт, че колкото по-голяма беше активността, толкова повече депутати от опозицията можеха да гласуват за необходимите конституционни промени“, пише професор Светас.

Според него правителството и опозицията могат да тълкуват гласуването като победа, въпреки че „правителството е очаквало да постигне 41-42 % активност, вместо 36,8 %“, но за сметка на това е получило „одобрение от 91%, вместо 70-71%“.

Професорът смята, че ниската активност се дължи на цял комплекс от причини: „страхът на хората от подкопаването на тяхната идентичност, постоянните бомбардировки от страна на президента Иванов, обясненията на опозицията, че става дума за унизителен и заробващ договор с Гърция, за създаване на нова държава и нова нация, които елиминират цялата „македонска“ история“. В този контекст, според него, „намесата на европейските политици е засилила представата за голямата жертва, която се прави от гражданите на БЮРМ“.

Според анализа премиерът Зоран Заев ще продължи да се бори за ратифицирането на Договора от Преспа, за което е необходимо най-напред да си осигури гласовете на поне 9 депутати от опозицията, а след това и подкрепата от страна на Гърция. Ако ратификацията не премине през парламента в Скопие, страната отива на предсрочни избори в края на ноември.

Специално внимание анализаторът обръща и на поведението на Гърция. Според него „илюзия е да се мисли, че може да се постигне по-добър договор от настоящия, ако в Скопие се върнат на власт националистите от ВМРО-ДПМНЕ“.

Професор Светас твърди, че досегашното име „Република Македония“, под което БЮРМ е била призната от редица страни, е „неприемливо за Гърция, тъй като съдържа териториална и културна заплаха“.

Според него Договорът от Преспа е „постижение за гръцката дипломация, одобрено от международния фактор, в което гръцките червени линии са гарантирани, след като е било направено разграничение между елинизма и славянството“.

„За политиците от БЮРМ най-важният въпрос беше за идентичността, която вече изключва древното македонско население, тъй като терминът „македонци“ в славянските общности се е използвал винаги само като знак за местна идентичност“, пише Светас, преди да направи исторически преглед на българското влияние и връзките с България на населението, на борбата между българи и сърби и на стремежа да се изгради македонска национална идентичност.

В края на коментара си гръцкият професор предупреждава за засиленото икономическо и културно влияние на Турция в БЮРМ, постигнато след 2008 г. и за отговорностите, които стоят пред гръцкия политически връх за гарантирането на постигнатото споразумение. „Ако премиерът Зоран Заев все пак успее да премине Голготата на конституционните промени, а ратификацията на Договора от Преспа се провали в Гърция, тогава българите ще се усмихнат, а турците ще спечелят“.