Археолозите проучват свещения град вече четвърт век, откриха хиляди монети и артефакти

Четвърт век след началото на системните проучвания, скалният град Перперикон продължава да изненадва учените с мащаба си. Ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров отчете 25-годишната дейност на обекта, който се утвърди като най-големия мегалитен паметник в България. Въпреки десетилетията работа, археолозите признават, че са едва в началото на разкриването на пълната картина за древния град.

"Макар Перперикон да е известен като име още от 30-те години на ХХ век, едва в новото хилядолетие успяхме да направим мащабни разкопки, които продължават и до днес вече 26 години", заяви проф. Николай Овчаров, цитиран от БГНЕС.

Градът под града

Проучванията доказват, че животът на скалния връх не е прекъсвал в продължение на 7000 години. Най-ранните следи датират от края на петото хилядолетие преди Христа, когато древните хора оформят първото светилище с примитивни каменни сечива. Липсата на твърд метал ги е принуждавала да използват каменни брадви и стрели от полускъпоценни камъни, тъй като в района липсва качествен кремък.

Истинският разцвет настъпва през късната Бронзова епоха – времето на митичните Троя и Микена, когато траките създават своята високоразвита култура. Според историческите извори, именно тук, в светилището на Дионис, са извършвани прорицания, предсказали съдбата на велики владетели, включително на първия римски император Октавиан Август.

Свещеният квартал и икономиката

През последните десет години усилията на екипа са насочени към така наречения Южен квартал, който се оказа свещена зона (Area Sacra).

"Тя е изпълнена с храмове от езическия период до ІІІ-ІV век и по-късно вече с късноантични и средновековни църкви", поясни проф. Николай Овчаров, цитиран от агенцията.

Намерените между 7000 и 8000 монети само за последния период на разкопки свидетелстват, че Перперикон не е бил само култов, но и мощен икономически център, контролиращ добива на злато в Родопите. Градът преживява своя апогей през Римската епоха и по-късно като епископски център през Средновековието, преди да бъде превзет и обезлюден от османските нашественици през 1362 година.

Въпреки огромния обем свършена работа и напълно разкрития Акропол, северното подградие все още остава непроучено, оставяйки работа и за следващите поколения археолози.