Хан Кубрат и Аспарух са част от един държавен процес, твърди историкът

Известният български археолог проф. Николай Овчаров подготвя издаването на своя нов труд „Живот и смърт във Второто българско царство“, който ще завърши трилогията му за този исторически период. На професионалния празник на археолозите – 14 февруари, ученият коментира както детайли от ежедневието на средновековните българи, така и актуалния дебат за датата на създаване на българската държава, предаде БГНЕС.

"Селището на хобитите" като исторически извор

В новата си монография проф. Овчаров разглежда социалната структура на обществото през ХІІ–ХІV век, като прави любопитна препратка към популярната култура. Той описва конкретен слой от разкопките на Перперикон като "селището на хобитите", което според него дава ключова информация за живота на най-бедните слоеве от населението.

"Второто царство е моята тръпка. Много често обектите, които съм проучвал са многослойни, какъвто е Перперикон. Периодът на Второто царство, тоест между ХІІ и ХІV век е един от най-важните и за Перперикон", заяви проф. Овчаров, цитиран от агенцията.

Дипломатичен подход към спора за 632 година

Професорът взе отношение и по инициативата за официална промяна на годината на създаване на България от 681 на 632 г. (свързана със Стара Велика България на хан Кубрат). Според него двете дати не трябва да се противопоставят, а да се разглеждат като етапи от един процес.

"Макар и условна, 632 година е добра дата, но без да пренебрегваме 681 г. Защото ако 632 г. я приемаме като датата на основаването на Велика Кубратова България, то 681 г. е времето, в което е създадена Дунавска България - нашата България", подчерта Овчаров.

Той припомни значението на съкровището от Мала Пересчепина, открито през 1912 година, което съдържа пръстените на хан Кубрат и доказва статута на България на картата на Европа още в началото на VII век.

Сянката на липсващия бюджет

Въпреки празничния повод, археологът маркира и сериозните структурни проблеми пред гилдията. Овчаров предупреди, че и през тази година разкопките на ключови обекти като Перперикон, Хераклея Синтика, Провадия и Рациария ще се провеждат в условия на финансова несигурност заради липсата на редовен държавен бюджет. Това поставя под риск планираните проучвания и социализацията на обектите.