Опасност от мощно мъртво вълнение, което неусетно тегли навътре, има по морето до края на седмицата.

На 4-и вече беше бурно с особено големи вълни по Южното Черноморие. И според народните поверия на Илинден по стар стил морето се обръща и взема жертви. Причината е в традицонните по-динамични атмосферни процеси в края на първата десетдневка на август, пише 24 часа.

Висока вълна се очаква и в началото на следващата седмица. Тогава над западната половина от страната ще проникне малко по-хладен въздхух и температурите ще паднат с 3-4 градуса, съобщи синоптикът от TV-MET Симеон Матев.

Август по принцип е летният месец с най-високи вълни и най-много жертви по морето.

В Югозападна България ще има повече облаци, превалявания и прегърмявания. Облачността ще е разкъсана във вторник. Максималните температури ще са между 30 и 35°. Подобно ще е времето и в сряда, а в четвъртък ще е горещо с до 33-38 градуса, каза още метеорологът.

Разваляне на времето със захлаждане и дъжд се очакват на 13-14 август. Температурите ще паднат по-чувствително в Западна България. А по Черноморието пак са възможни големи вълни. След 15 август ще се оправи, над цялата страна ще е слънчево. Температурите ще се повишат и към 18 и 19 август отново ще са над 30° в повечето райони.

Условия за по-съществени заоблачавания и за слаби превалявания в планините ще има на 17 август.

Очакванията на третата десетдневка са за по-динамично време с редуване на слънце и дъжд.

Когато вълните станат по-големи, както е през август, тогава опасността от водни инциденти нараства многократно. Ако посетителите на плажовете се съобразяват поне с четири от опасностите, 90% от водните инциденти няма да се случват.

Първата опасност при големи вълни е тяхната ударна сила в зоната на тяхното разрушаване

Там невнимателният може да бъде грабнат от вълната и запратен към плиткото дъно с опасност да си счупи гръбнака и да бъде влачен и премятан .

Когато в прибойната зона дъното към брега постепенно се покачва, вълната също постепенно намалява скоростта си от триенето в него, губи голяма част от мощта си и пристига на брега с малък устрем. Така е най-често в зоната на пясъчните плитчини. Но това не прави вълната напълно безопасна. Особено ако е по-голяма, тя навсякъде представлява заплаха за къпещия се.

Втората голяма опасност е т.нар. придънно течение. Там, където вълната преминава през по-дебел воден слой, триенето с дъното е по-слабо, тя съхранява голяма част от енергията си, разбива се с мощ на самия бряг и изстрелва нагоре по склона му голямо количество водна маса. Само след секунда-две тази покачила се водна маса с устрем се връща обратно в морето, като образува опасно придънно течение с посока навътре в морето.

В някои случаи подобни вълни могат да ударят и да повалят дори и възрастен човек. За малките деца, играещи си на брега и оставени без надзор, те са изключително опасни, защото водната маса при оттичането си може да ги завлече в морето и да бъдат подхванати от придънното течение.

Третата голяма опасност е силното придърпване на вълните навътре към морето около зоната на пречупването им. В плитчините, за разлика от дълбоките води, водните частици на вълните вече не се движат по кръгова орбита, а по елиптична. При преминаването на всяка вълна първо гребенът осъществява избутване към брега, а после, при ниската й част, има дърпане навътре. Всеки, който е заставал срещу голяма вълна в момента на пречупването й, е усещал това придърпване, което води до неволно пристъпване на крачка-две и отиване към по-дълбокото. И така след всяка вълна неусетно се преместваме все по-навътре в морето. Тази ситуация е особено опасна за неможещите да плуват, когато са застанали на дълбочина до гърдите и малко преди пречупването на вълните, за да избягват удара при разрушаването им. Там обаче те са на границата на възможностите си и първата неравност по дъното може да се окаже фатална за тях. На снимка 1 тримата къпещи се на преден план са под въздействие на придърпването на вълната преди пречупването й.

Четвъртата и най-голяма опасност е т.нар. разривно течение, което спасители и деятели по водно спасяване неправилно наричат мъртво вълнение. Особено там, където в морето до брега има пясъчни плитчини, дори и при малки вълни с височина на гребена от 50-60 см се образуват такива течения. Но колкото по-големи са вълните, толкова по-бързи и по-мощни са разривните течения.

Вълновият процес води до пренос на вода до брега, където нивото на водата става по-високо. В природата обаче не може в едната част на водната площ нивото продължително да бъде по-високо.

Стане ли това, по гравитация започват процеси на изравняване. В случая водата се оттича в посока на най-малкото съпротивление, а това са местата, където дълбочината е най-голяма.

Обърнете внимание на създадените от морето форми на плажната ивица на тази снимка.

Това са плажни фестони - приличат на малки заливи и полуострови. Има 3 пясъчни плитчини. Над тях морето е побеляло, защото е плитко и вълните се разрушават, но в акваторията между пясъчните плитчини е дълбоко. 

Опасните течения са винаги срещу формите,които приличат на малки заливи.

Там водата е най-дълбока. Има ли вълнение и сте слаби плувци, никога не влизайте там! Видим ли врязване на морето в плажната ивица подобно на малък залив, трябва да знаем, че при вълнение там, срещу него, има такова опасно разривно течение, което може да ни грабне от самия бряг и да ни завлече навътре!

При вълнение къпането трябва да става в зоната на пясъчните плитчини срещу формите на плажната ивица, подобни на малки полуострови. Там не действат такива опасни течения и устремът на водата е насочен към брега, но вълните са омаломощени от триене в плиткото дъно.

Водните спасители ще си спестят море от неприятности, ако при вълнение, особено когато е мъртво и от по-висока степен, ограничат напълно влизането на хората в тези зони, които нарекохме малки заливи. Сиреч там, където морето е направило дъговидни врязвания в плажа.

Колкото по-големи и по-дълбоки са врязванията, толкова по-силно е течението, намиращо се срещу тях. Такива разривни течения се образуват и покрай буни или подобни на тях и подредени в линия естествени скални рифове, както и в края на плажовете, когато завършват в морето като скални носове. Ако плажната ивица не е с плажни фестони или отсъстват пясъчни плитчини, за да откриете подобни течения, наблюдавайте движението на пяната край брега, когато тя се отправя навътре към морето, както и промяната в цвета на водата. Понякога такова течение, на моменти като река, преминава през прииждащите вълни и шумно разкъсва гребените им. Това е белег за наличие на мощно течение.

*Авторът е съпредседател на асоциация “Водна безопасност” - Бургас