В народната традиция големият празник се нарича Малка Богородица

Православната църква у нас отбелязва днес, 8 септември, Рождество на Пресвета Богородица. Един от най-големите празници в християнския календар е посветен на раждането на майката на Иисус Христос и се почита с тържествени богослужения в храмовете в цялата страна, съобщават от БНР.

Чудото на праведните Йоаким и Ана

Според църковното предание, Света Дева Мария се ражда в семейството на праведните Йоаким и Ана. След дълги години на изпитания и бездетство, двамата получават благата вест, че ще имат дете, което впоследствие ще стане майка на Спасителя. Този момент в християнската история превръща празника в символ на надеждата и божията милост.

Женски молитви и дарове за закрила

Денят е особено тачен сред жените, които традиционно отправят молитви към Света Богородица за здраве и закрила на своите деца и семейства. Стара традиция повелява на този ден в църквите да се носят специални дарове – ризи, кърпи, престилки и чорапи, които миряните поставят пред иконата на Божията майка.

Сред запазените и до днес обичаи е варенето на жито, което първо се благославя в храма, а след това се раздава за здраве. В много български домове днес се меси и изпича празнична пита, наричана Богородичен хляб.

Строги забрани и есенни събори

Периодът между Успение Богородично (Голяма Богородица) и днешния празник е натоварен с редица поверия. Според народните вярвания жените не трябва да извършват определен вид домакинска работа – пране, тъкане, шиене или месене на хляб, за да предпазят децата си от болести.

Българският народен календар приема деня като важна граница в годишния цикъл. По традиция на Малка Богородица се приготвят курбани за здраве, а около множество храмове, манастири и оброчни места се организират местни събори. В бита периодът е свързан и с размножаването и пресаждането на многогодишни храсти и цветя.