Основния извод, който успяхме да си направим от пика на пандемията от COVID-19, е, че ще трябва да се научим да живеем с вируса поне в следващите няколко месеца, ако не и години, пише lifestyle.bg

Едно от нещата, към които трябва да бъдем най-предпазливи, е допирът с различни повърхности, по които коронавирусът може да живее с часове, а дори и дни. Най-дълго оцелява върху пластмаса, стъкло, картон, дърво и желязо.

Невъзможността от непрекъсната дезинфекция кара учените да мислят и в друга перспектива - кои са повърхностите и материалите, които не задържат вируси и бактерии, и как те могат да се използват по-широко в ежедневието, дори просто като покритие върху други.

Предложението на д-р Жерар Лару от Imperrial College London е много просто - мед. С изследване е доказано, че йоните в медните сплави имат антивирусно и антибактериално действие и могат да убият 99.9% от бактериите в рамките на два часа. Така медта е по-ефикасна и от среброто, защото то се нуждае от влага, за да се активира този негов ефект.

Запознати с този ефект на метала, още древните гърци го използват както в медицината, така и за покритие на готварски съдове. Тъй като на някои места употребата на мед не е подходяща (като например седалка за тоалетна чиния), тя се замества с по-леки и евтини материали (като пластмаса), които обаче искат непрекъсната дезинфекция.

Разбира се, трудно е да си представим всичко около нас да бъде медно, но изследователи предлагат този материал да се използва за предмети, които се докосват най-често и най-лесно разпространяват вируси и бактерии - като дръжки на врати и копчета на асансьори например.

Ако медните повърхности преминат през специална обработка с лазер, създадена от учени в  Purdue University, те увеличават своите антибактериални свойства и стават способни да унищожат дори щамове на резистентни на антибиотици бактерии, пише BBC.

Други изследователи търсят отговор и вдъхновение от природата. И го намират в крилата на насекомите цикади. Благодарение на микроскопичните шипове по повърхността им, те отблъскват водата, самопочистват се и не позволяват на бактериите да се заселят по тях.

Затова учени от RMIT University в Австралия, сред които и българката Елена Иванова, търсят начини за създаване на подобен тип повърхност. Според нея, форми като зиг-заг са подходящи за филтри за вода и климатици, защото няма да позволяват образуването на бактериални колонии върху тях.

Надежди се възлагат и на графеновите листа, които са много тънки и с остри ръбове, които биха могли да пробият мембраната на бактериите. Изследват се активно и възможностите на титана и титаниевите сплави. Те могат да бъдат гравирани чрез различни технологии. А титановият диоксид, изложен на UV светлина, произвежда реактивни видове кислород, които "деактивират" бактериите, предава BBC.

Така повърхности и покрития, изработени от тези материали, нямат нужда от третиране и честа дезинфекция със силни и вредни за човек препарати. Вместо тях е необходима просто светлина, която унищожава жизнеспособните бактерии хиляди пъти в рамките на часове.

Друг начин от природата за борба с вирусите и бактериите, който е обект на изследвания, са етеричните масла. Някои от тях, като маслото от чаено дърво, имат антибактериални и антивурисни свойства. Коркът също е силно антибактериален срещу голяма част от познатите зарази. 

Все още обаче подобни идеи изглеждат само като добро научно хрумване (освен медта, която има доказани качества), но изпълнението му не е много ясно как точно би се осъществило. Със сигурност обаче тези предложения тепърва ще са обект на изследване и вероятно скоро ще влязат в приложение, първо в лечебните заведения.