Проф. Георги Атанасов разкрива тайните на скалните култови паметници между провинциите Скития и Втора Мизия

На 14 март в залите на Историческия музей в Русе ще бъдат представени два значими културни продукта, които ще отведат посетителите векове назад в историята на региона. От 17:00 часа ще бъде открита постерната изложба „Живот в преход на римската граница: Добруджа през IV-VII век", а от 18:00 часа ще бъде представена монографията „Скални култови паметници в граничната зона между провинциите Скития и Втора Мизия (Светилища, църкви, манастири)" с автор проф. д.и.н. Георги Атанасов, съобщиха от институцията.

Събитията са част от резултатите на мащабен научен проект, реализиран от колектив от български и румънски изследователи, работещи към Софийския университет „Св. Климент Охридски". Проектът, озаглавен „Граници и културни модели: езичество vs християнство в контактната зона на Дунавския лимес (Малка Скития и Втора Мизия през ІV-VІІ в.)", е финансиран от Фонд „Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката по договор № КП-06-Н60/10 от 17 ноември 2021 година. Интересен факт е, че през 2022 година екипът е провел част от изследванията си именно в Регионален исторически музей – Русе.

Границата като място на културни трансформации

Изложбата представя многообразните аспекти от живота на хората около границата по Долния Дунав – реката, която в продължение на векове е разделяла организирания римски свят от т.нар. „варварско" безредие. Тази представа за противопоставянето между реда и хаоса има универсални измерения и е детайлно разработена в множество текстове от епохата на Римската цивилизация.

Граничната зона по своята същност е комплексно пространство, в което се срещат, противопоставят или сливат различни култури, местни общности и мигриращи групи. Тези процеси стават още по-сложни за изследване и разбиране, когато се случват в период на цялостно преструктуриране на обществената система. Именно такъв е периодът на преход между Античността и Средновековието (IV–VII век).

Преселението на народите и християнизацията

През този исторически период земите между долното течение на река Дунав и Черно море преживяват фундаментални трансформации вследствие на Великото преселение на народите и ускорената християнизация. Двете долнодунавски римски провинции – Скития и Втора Мизия, първи поемат ударите на нашествениците (вестготи, хуни, остготи, алани, авари, славяни, българи).

Успоредно с това, процесът на християнизация в тези две провинции се отличава с изключителна драматичност – никъде другаде християнството не започва с пролятата мъченическа кръв на 21 светци в Мизия и около 150 в Скития, мащаб без аналог в Югоизточна Европа и рядко срещано явление в тогавашния християнски свят. Особено забележително е, че последвалите процеси на дехристиянизация през VII век протичат със сходен интензитет и са съпроводени от не по-малко значими етно-демографски и политически сътресения, свързани с формирането на Дунавска България на хан Аспарух.

Визуално пътешествие през историята

Изложбата, разположена на 12 постерни табла, предлага образно-текстуално пътешествие, което улавя неравномерния ритъм на живота по земите на Долния Дунав в преломните времена преди средата на VII век. Започвайки от концепцията за границата, посетителите ще могат да се „разходят" из големите градски центрове и пътищата, свързващи ги. Те ще ги отведат до древни храмове и светилища, където ще могат да станат свидетели на настъпващия край на отмиращите езически култове през IV век.

Веднага след това, посетителите ще усетят силата на налагащото се християнство през V–VI век в двете му проявления: в града – чрез примера на раннохристиянския център Залдапа (община Крушари, Добричка област) с впечатляващите монументални базилики, огромни крипти и епископска резиденция, и в скалната пустош – с изсечените в недрата ѝ скромни манастирски обители, някои от които наследници на стари трако-римски светилища.

Освен това, изложбата разкрива новите тенденции в художествения живот и духовните послания на формиращото се християнско изкуство. В заключителната част, посетителите ще се запознаят с личности, родени в тези земи, които са оказали влияние върху съдбата на Римската империя, както и с работата на изследователите, споделили своите наблюдения в представените пана.