Месец преди европейските избори у нас е в ход поредното изпиране на публичния образ на онзи, чието име нито управляващите, нито опозицията назовават, а инициалите му понякога присъстват в разни тефтерчета я като ДП, я като 10.

Това изпиране показва ясно на обществото, че максимата на властимащите, без значение от партийната им принадлежност, станала известна като „няма кой да ме накаже“, изобщо не върви в посока промяна, пише Радио Свободна Европа.

Нещо повече: тази максима изглежда, че не се налага от отделни овластени фигури, а служи като демонстрация на сила от цяла партия. Партия, която отказва да спазва минимално приличие, разчитайки на факта, че наистина няма кой да ги накаже. Наказващ пък липсва, защото институциите в България са онези, които изпълняват удобната роля на чистачи.

Да те изберат за евродепутат

Точно преди пет години неуспелият шеф на ДАНС, бивш зам-министър, още по-бивш следовател и настоящ народен представител от ДПС – Делян Пеевски, се кандидатира и спечели място в Европейския парламент. В нощта след изборите той отказа поста и остана като безценно присъствие в родната политика. Година преди тези събития номинацията на медийния магнат за шеф на контраразузнаването буквално взриви страната и предизвика масови протести, продължили до самия край на коалиционния кабинет на БСП и ДПС.

След това постепено депутатът изсветли огромния си бизнес, който процъфтява и при управлението на ГЕРБ. Стигна се до там, че Борисов сам анонсира оттеглянето му от политиката в София – нещо, което така и не се случи. Нищо не произтече и от онези обещания на Борисов, че „спира всички обществени поръчки на Пеевски“.

После Пеевски отново стана депутат от ДПС. В настоящия мандат той е посетил парламента само веднъж - да се закълне като народен поредставител. Т.е. за да получи необходимия имунитет срещу наказателно преследване, което и без друго никой не смее да започне срещу него. Въпреки че не стъпва на работа обаче, той получава депутатската си заплата. А нито неговата, нито някоя от другите партии в парламента се е възмутила от това.

Отново същия сценарий

Днес, през 2019 година, неуспелият шеф на ДАНС събира най-много номинации за евродепутат от областните структури на ДПС. Не е важно дали Делян Пеевски ще влезе отново в листата на движението, не е важно и дали ще бъде избран отново. Важна е демонстрацията.

А тя е демонстрация на сила. Демонстрация, насочена към онази част от народа, който иска някаква, макар и минимална, порядъчност в политиката.

С лавината от организирани номинации на Пеевски ДПС показва, че никога не са им били важни усилията за нормално функциониране на институциите. Защото винаги, през парадния вход, в тях ще влиза... Пеевски. И ще влиза законно избран. И така ДПС ще казва: ние ще правим каквото поискаме, защото ние диктуваме правилата.

Което наистина е така. Движението за права и свободи осигурява съществуването на правителството с присъствието си в парламента. Т.нар. мнозинство в Народното събрание пък приема всяко хрумване на Делян Пеевски (който дори не внася законопроектите си сам) я за медиен закон, я за поправки в закона, регулиращ казуса "КТБ". На този фон прокуратурата вече 10 години успява да не забележи собственото си постановление, свързващо медийната империя на Пеевски с вече рухналата финансова империя КТБ.

Когато няма последствия

Разбира се, от това не следва нищо. Както нищо не следва и от факта, че преди повече от година главният прокурор разпореди проверка за произхода на средствата, с които заможните българи са придобили имоти над 500 000 лева. Пеевски изобщо не влезе в обхвата на тази проверка, въпреки че по това време бе умножил състоянието си над 4000 пъти за 2 години, според собствените му декларации.

Така мултимилионерът, издадел и бизнесмен запазва формално бляскаво чист институционален образ и получава правото да се окъпе в партийната любов и да препере собствената си значимост през суверена. За пореден път.

И после да бъде медийният (и законодателен) крепител на правителството (което и да е то). Разбира се, може да се превърне и в представител на българската държава в европейския парламент.

Където и да е обаче, той ще представлява онази прослойка, която твърди, че нито ще се обяснява, нито има кой да я накаже. За да се случи това, като беквокали на партийната воля на ДПС, се проявяват всички институции в държавата. Суверенът, който по правило става много важен за партиите покрай избори, пък се явява само статист в тази игра. За пореден път.