Юридическите казуси около Андрей Гюров остават на заден план

България успя да избегне непосредствената конституционна криза, след като подуправителят на БНБ Андрей Гюров изрази готовност да поеме поста на служебен министър-председател. Това се случи в контекста на масови откази от останалите кандидати в "домовата книга" на президента, което превърна процедурата по избор в своеобразен кастинг.

"Новината е, че избегнахме конституционна криза, защото вече имаме поне един, който се съгласи да поеме тази роля и функции, тъй като имаше хипотеза всички да откажат", коментира политологът Теодор Славев в ефира на "Тази сутрин" по NOVA.

Юридически лабиринти и политически неутралитет

Въпреки съгласието на Андрей Гюров, неговата кандидатура не е лишена от нюанси. Политологът Татяна Буруджиева подчерта, че бъдещият служебен премиер трябва да бъде максимално неутрална фигура, без съдебно минало и конфликт на интереси. Според нея изборът на подуправителя на БНБ едва ли ще бъде атакуван успешно в Конституционния съд, тъй като времето до изборите е твърде малко за произнасяне на магистратите.

От своя страна Стойчо Стойчев обърна внимание, че останалите потенциални кандидати вероятно ще запазят мълчание, за да не изпаднат в неловката ситуация да изявят желание, но да не бъдат предпочетени от държавния глава.

Кампания под знака на компроматите

Експертите са единодушни, че предстоящата предизборна кампания ще бъде една от най-тежките през последните години. Очаква се широко използване на компроматна война, подсилена от преписките в Антикорупционната комисия и прокуратурата.

"Очаквам тази кампания да бъде доста мръсна, включително да излизат компромати", заяви Теодор Славев. Той изрази съмнение относно бързането със закриването на Антикорупционната комисия (КПК), като заподозря, че целта е нейните ресурси да не бъдат използвани по време на изборите.

Ролята на Румен Радев

В политическото пространство се прокрадват и прогнози за бъдещото участие на президента Румен Радев в партийния живот. Докато някои анализатори виждат в него потенциал за първа политическа сила, Татяна Буруджиева е скептична. Според нея държавният глава вече е участвал в управлението чрез своите служебни кабинети и трудно би предложил радикална промяна на досегашния управленчески модел.