Напрежение заради новият 21-ви пакет санкции срещу Русия

България изненадващо се противопостави на ключови мерки в подготвяния 21-ви пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия, съобщават от европейското издание Politico. Европейски дипломати разкриват, че по време на затворените обсъждания в Брюксел българската страна е сигнализирала сериозни възражения. София се опитва да спре налагането на ограничения срещу руския духовен водач патриарх Кирил и едновременно с това да защити специфични енергийни интереси, свързани с преработката на петрол у нас.

Чадър над руския патриарх Кирил

Основното неразбирателство в Съвета на ЕС е предизвикано от предложението на Европейската комисия в санкционния списък да бъде включен руският патриарх Кирил. Духовният глава на Москва е предложен за рестрикции заради откритата си и настойчива подкрепа за руската военна агресия в Украйна.

Българските представители в Брюксел обаче са дали ясни знаци, че ще се опитат да защитят руския владика и да спрат персоналните мерки срещу него. Този ход на София рискува да разцепи европейското единство в момент, когато Брюксел се опитва да финализира пакета до края на юли 2026 година. Самата Европейска комисия отказва официален коментар по темата, но нейни представители загатват за тежки разговори.

„Работи се конструктивно с всички държави членки, за да се приеме пакетът възможно най-бързо“, лаконично заяви говорител на ЕК.

Енергийният възел и „сенчест флот“

Освен църковната линия, зад кулисите на българското несъгласие прозира и дълбока икономическа уязвимост. Новият 21-ви пакет е насочен изключително агресивно към руския енергиен сектор и т.нар. „сенчест флот“, който Москва използва за заобикаляне на петролното ембарго. Брюксел настоява за добавянето на нови 30 кораба към черния списък, с което санкционираните съдове ще надхвърлят 600. За първи път се предвиждат и тежки наказания за пристанища и рафинерии, които обработват руски суровини или логистично подпомагат тези танкери.

За България, която е дом на рафинерията на „Лукойл“ в Бургас — единственото подобно съоръжение в Югоизточна Европа — тези мерки изглеждат стряскащо. Макар страната ни вече да прекрати официалните вратички за руски петрол, новите текстове засягат директно операциите по море и пристанищната инфраструктура. На този фон предложението на ЕК за временно замразяване на тавана върху цената на руския петрол до януари 2027 година (заради кризата в Ормузкия проток) вероятно е единствената глътка въздух, която София одобрява.

Пълна блокада на криптовалути и риба

Мащабът на 21-вия пакет засяга търговски отношения на стойност до 5 милиарда евро. Предвижда се разширяване на финансовата примка чрез забрана за транзакции с нови 31 руски банки и пълна забрана на определени криптоуслуги от трети държави, ако чрез тях се укриват руски капитали. Под ударите попадат и 20 компании извън ЕС, заподозрени в логистична помощ за Москва.

В сферата на търговията се въвеждат забрани за внос на руски стоки и метали за около 60 милиона евро, както и исторически първи ограничения за руския риболовен сектор — включително пълна забрана за внос на треска. Паралелно с това Брюксел планира да наложи тежка забрана за влизане в ЕС на абсолютно всички руски военнослужещи, участвали във войната от 2022 година насам.

Докато преговорите продължават, позицията на България показва, че въпреки пълноправното си членство в еврозоната и Шенген, страната все още трудно удържа геополитическия натиск и старите икономически зависимости от Изток.