Атина пази гръцките кораби за втечнен газ

Посланиците на държавите от Европейския съюз водят напрегнати преговори в Брюксел тази сряда, за да преодолеят ветото на Гърция върху 21-вия пакет санкции срещу Русия, съобщават от Reuters. Блокадата от страна на Атина е провокирана от планираната забрана за внос и пренос на руски втечнен газ, влизаща в сила от 1 януари 2027 година, като целта на гръцките власти е да защитят своите корабоплавателни интереси. Новите наказателни мерки предвиждат още ограничения срещу близо 90 руски банки, таван на цената на петрола и безпрецедентни забрани за крипто платформи.

Битката за втечнения газ

Спорът около 21-вия пакет се задълбочава заради настояването на Гърция за ревизия на ограниченията върху втечнения природен газ. Атина разполага с един от най-големите търговски флоти в света и оперира специализирани кораби за обслужването на арктически проекти като Ямал. Според дипломатически източници на Financial Times, гръцкото вето цели директна защита на компанията Dynagas, която е основен превозвач на руско гориво в ледени води.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас признава за трудностите в преговорите: "Нашата цел е да имаме споразумение. Ако нямаме такова, започваме работа по План Б". В същото време дипломати от Италия, Франция и Австрия също изразяват своите резерви към определени части от предложенията.

Финансови мерки и крипто активи

Въпреки блокажа, предложеният пакет остава един от най-всеобхватните до момента. Той предвижда включването на близо 90 нови руски банки в списъците със санкции, с което общият брой на засегнатите финансови институции ще надхвърли 100. Целта на Брюксел е да постави руската финансова система под максимален натиск.

За първи път в европейската практика санкциите обхващат и 11 крипто платформи, базирани предимно в трети държави. По информация на The Cryptonomist, тези борси се използват активно за заобикаляне на наложените финансови ограничения и пренасочване на капитали извън обсега на регулаторите. Очаква се новите правила да ограничат възможностите за използване на дигитални активи като канал за руски транзакции.

Петролен таван и национални интереси

Един от критичните моменти в преговорите е поддържането на тавана на цената на руския суров петрол от 44,10 долара за барел. Мярката е замислена като постоянен механизъм, който да предотврати автоматичното покачване на цените на руските горива при сътресения на световните пазари. По време на дискусиите в Брюксел се обсъжда и възможността за преходни периоди или изключения за вече сключени договори, за да се смекчи негативният ефект върху отделни национални икономики, съобщават от EU Today.

В контекста на европейските преговори, България също заявява своите специфични интереси. През юли 2026 година българските власти обявиха, че са успели да предотвратят включването на руския патриарх Кирил в списъка със санкционирани лица, който включва замразяване на активи и забрани за пътуване, припомнят от БГНЕС. "Когато става въпрос за санкции, които имат предимно символен характер, а не икономически последствия, България се противопоставя на такъв тип санкции", коментира по-рано външният министър Велислава Петрова.

Ситуацията в Брюксел остава динамична, като посланиците работят под натиска на времето в опит да намерят баланс между единството на блока и защитата на специфичните търговски интереси на отделните държави.