Атина брани своя корабна компания за руски газ

Гърция наложи вето върху 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия през тази седмица в Брюксел, за да предпази гръцката корабна компания "Динагас" от финансови загуби, съобщават от БГНЕС. Компанията на магната Георгиос Прокопиу е специализирана в превоза на руски товари от завод за втечнен природен газ в Арктика, което я превръща в основна пречка за приемането на новите европейски рестрикции.

Страхове от фалит на "Динагас"

Посланикът на Атина в Европейския съюз е заявил пред своите колеги, че планираните санкции, които предвиждат пълна забрана за транспортиране на руски втечнен природен газ до трети държави, ще доведат до съсипване на гръцката компания. Според морския портал за данни "Equasis", "Динагас" оперира 27 газовоза. Сред тях е една трета от световния флот танкери клас "Arc7", които са специално конструирани да плават в тежките ледени условия край завода "Ямал LNG" в руската Арктика.

По време на обсъжданията гръцката страна е изтъкнала, че "Динагас" няма да може да използва тези специализирани кораби по други маршрути и ще бъде принудена да ги продаде на компании извън западните държави. Всеки от тези високоспециализирани плавателни съдове струва около 300 милиона долара.

От началото на 2025 година досега "Динагас" е превозила над 10 милиона тона руски втечнен природен газ с 11 кораба, като те са извършили общо 144 курса, сочат данни на аналитичната компания "Kpler". Георгиос Прокопиу притежава и петролната транспортна компания "Динаком", която през последните три години е реализирала най-малко 915 милиона долара приходи от търговия с руски суров петрол — повече от всяка друга гръцка корабна компания.

Блокиран механизъм за петрола

Гръцките възражения възпрепятстват одобряването на 21-вия пакет, който изисква единодушната подкрепа на всички държави членки. Това оставя в застой и редица други мерки, включително санкции срещу допълнителни руски банки, мрежи за криптовалути и компании от военно-промишления комплекс на Москва.

Пакетът включва и ключов механизъм за понижаване на тавана на цената на руския суров петрол, над който западните компании нямат право да го купуват и транспортират. Заради блокажа посланиците на страните членки бяха принудени да одобрят извънредно едноседмично удължаване на действащия таван от 44,10 долара за барел. Без това техническо решение таванът щеше да се повиши значително заради поскъпването на петрола вследствие на конфликта с Иран, което би донесло на Москва милиарди долари допълнителни приходи.

Реакцията на Брюксел

Според европейски дипломати, всички държави членки вече са понесли сериозни икономически загуби за своите компании в резултат на досегашните санкции, чиято цел е да бъде оказан максимален натиск върху руската икономика.

Върховният представител на Европейския съюз по външната политика Кая Калас изрази съжаление, че общността все още не е постигнала съгласие по новите мерки.

„Разбира се, държавите членки имат различни причини да се противопоставят. Нашата цел е да постигнем споразумение. Ако това не стане, ще започнем работа по План Б“, коментира Калас, визирайки алтернативни варианти за контрол върху тавана на цената на руския петрол.

Към момента гръцкото правителство и ръководството на "Динагас" запазват мълчание по казуса.