Седем парламентарни вота за три години сринаха доверието в партиите

От пролетта на 2021 година България навлезе в продължителен период на политическа нестабилност, белязан от чести парламентарни избори, трудно съставяне на мнозинства и кратък живот на редовните правителства. В рамките на малко повече от три години страната проведе седем парламентарни вота – безпрецедентна ситуация в най-новата ѝ история, предава БГНЕС.

Началото на политическия застой

Началото на кризата беше поставено на 4 април 2021 година, когато изборите бяха спечелени от партията ГЕРБ. Въпреки първото място обаче, кабинет не беше съставен. Последва нов вот на 11 юли 2021 година, този път спечелен от "Има такъв народ", но и той не доведе до редовно правителство. Така България се оказа в поредица от служебни кабинети и на практика без стабилно управление.

Краткотрайни опити за стабилност

Изход от задънената улица сякаш се появи след изборите на 14 ноември 2021 година, когато "Продължаваме промяната" спечели вота и състави правителство начело с Кирил Петков. Кабинетът обаче просъществува едва около шест месеца и падна след вот на недоверие през юни 2022 година, връщайки страната отново към урните.

Следващите избори – на 2 октомври 2022 година – отново излъчиха победител в лицето на ГЕРБ, но без възможност за формиране на мнозинство. Ситуацията се повтори и след вота на 2 април 2023 година, макар тогава да се стигна до компромисно решение – ротационно управление между ГЕРБ и "Продължаваме промяната". Това правителство просъществува около девет месеца – от юни 2023 година до март 2024 година, когато се разпадна заради остри политически разногласия.

Ерозия на общественото доверие

Последвалите избори на 9 юни 2024 година и 27 октомври 2024 година отново затвърдиха тенденцията – ГЕРБ остава първа политическа сила, но без достатъчна подкрепа за самостоятелно управление. Така страната продължи да се управлява основно от служебни кабинети, назначавани от президента Румен Радев.

Натрупването на толкова много избори за кратък период ясно показва дълбоката фрагментация на политическата система у нас. Партиите трудно намират пресечни точки за съставяне на устойчиви коалиции, а общественото доверие към институциите прогресивно ерозира. В същото време честите вотове не водят до съществена промяна в разпределението на силите, което допълнително задълбочава усещането за тежък политически застой.

Така България се оказва в своеобразен цикъл, при който вотът се превръща по-скоро в инструмент за отлагане на решения, отколкото в механизъм за стабилизиране на държавата. Въпреки отделните опити за съставяне на редовни кабинети, те остават краткотрайни, а страната продължава да търси формулата за дългосрочна политическа стабилност.